Баба Мария е на 80 години. Всичките ѝ близки са починали и жената обитава общинското жилище, в което е живяла със сина си, докато е бил жив. Компания ѝ правят единствено плъховете, заради които се налага често да влиза в болница.
В дрехите на баба Марийка зеят огромни дупки, отново заслуга на плъховете. Днес обаче за жената има надежда за пръв път от много години. Тя е получила обещание да бъде настанена в социално заведение.
Първата ни среща с баба Марийка беше в началото на годината, на 20 януари. Запознахме се с нея броени дни след поредното ѝ изписване от болницата. При нея ни заведе зрителски сигнал. Покъртително писмо от единствения човек, който се интересува от баба Марийка макар да нямат роднинска връзка.
В писмото си доктор Здравка Ненова ни разказа как живее Мария. Действителността обаче се оказа още по-покъртителна. Температурите в общинското жилище не бяха по-различни от тези навън, миризмата на влага и мухъл се носеше навсякъде и всичко беше мокро.
Тогава с нас дойде и кметът на район „Оборище” госпожа Йорданка Фикирлийска. Потресена от условията на живот на Марийка, получихме обещание, че ако даде съгласието да бъде настанена в социално заведение, Марийка ще напусне това общинско жилище. Обещано беше още при добро стечение на нещата в последствие може да бъде намерено и друго жилище, с прилични условия за живот.
Според госпожа Фикирлийска положението на Марийка е такова, защото тя до този момент е отказвала да бъде настанена в социално заведение. И ако възрастната жена даде съгласието си, проблемът ѝ ще бъде решен много бързо,
Месец по-късно е намерено друго общинско жилище, но разликата със сегашния дом на Марийка е само в локацията.
Възрастната жена дава съгласието си да бъде настанена в социален дом, но се оказва, че това всъщност не може да се случи толкова бързо. Така въпреки всички обещания Марийка и днес е на същото място. Мечтите ѝ не са се променили от първия път, когато я видяхме. На 80 години тя мечтае само да има баня и тоалетна.
Днес има надежда да ги намери в социален дом, след годините борба на приятелката ѝ, доктор Ненова, с институциите. Въпросът е обаче ако до Марийка нямаше човек като доктор Ненова и трябваше да разчита само на грижите на държавата, какво щеше да се случи. За съжаление, може би отговорът е ясен.
