Повече от две трети от българите дишат мръсен въздух. Данните са на Световната здравна организация, според които това е един от най-големите рискове за здравето.

Мръсният въздух е сериозна заплаха за здравето ни и рисков фактор за много заболявания - не само дихателни, но и сърдечносъдови и мозъчно-съдови, също и за репродуктивни проблеми.

За съжаление, страната ни е водеща в една непрестижна класация - тази на европейските градове с най-мръсен въздух.

В челната петица са 4 български града. Това са Перник, Пловдив, Плевен и Добрич.

И в последното денонощие нивата на вредни вещества в атмосферния въздух в Пловдив са повишени 1,4 пъти.

Росица и Ева всеки ден разхождат децата си в парка край бирената фабрика в града, където и днес вредните вещества във въздуха са над нормата. Според майките това е причина за много от болестите на малките.

„Открай време си знам, че в Пловдив зимно време си мирише на въглища и кюмюр... И вечерно време, като проснем дрехите, миришат на пушек”, коментира Ева.

В атмосферния въздух има различни вредни вещества - фини прахови частици, серен диоксид, азотен диоксид, озон, бензен, олово, кадмий, никел. При всяко вдишване те попадат в организма ни, а когато нивата им са над нормата, според лекарите носят сериозен риск за здравето ни.

„Проблемите, с които се сблъскваме с пациентите с белодробните болести, които носят последствията от мръсния въздух, са доста тежки”, коментира доц. Диана Петкова от Българското дружество по белодробни болести.

„Годишно в България от замърсяване на въздуха преждевременно умират 18 145 души”, допълни тя.

20% от случите на ХОБС се държат на експозицията на прах, фини прахови частици на работното място.

Основният замърсител на въздуха е градският трафик. Следват битовото отопление и индустрията.

„Определени малки фирми и предприятия и къщи в квартали в покрайнините горят какво ли не. Проблемът не е само в големите градове, проблеми има и в малките гардове - отидете в Драгоман, Сливница или Годеч през отоплителния сезон, за да видите колко е непрогледен смогът”, заяви Генади Кондарев от сдружение „За земята”.

Според Световната здравна организация мръсният въздух е осмият рисков фактор за заболявания. Той намалява продължителността на живота на европейците средно с 8,6 месеца.

От 2010 година срещу България се води наказателна процедура от Европейската комисия за повишени нива на фини прахови частици в 29 града.

За да се реши проблемът, трябва да се намалят трафикът и употребата на твърдо гориво за отопление.

Тази година са осигурени 111 млн. лв. по оперативни програми за проекти за подобряване качеството на въздуха.