След остър спор в ефира на предаването „Тази сутрин” по bTV на 1 септември възникна въпросът дали учебниците трябва да възпитават в родолюбие. Полемиката предизвика учебникът по предмета „Човек и общество” на издателство „Просвета”, който според Костадин Костадинов – родител, директор на музея в Добрич и общински съветник във Варна, изкривява исторически факти.
В сряда bTV публикува мнението на автора на учебника проф. Мария Радева, според която в трети клас се поставят само основите за разбиране на историята, без да се правят внушения.
bTV публикува и мнението на Костадин Костадинов:
Четейки учебника за трети клас по учебния предмет „Човекът и обществото” (бивше „Родинознание”), ще научите, че България „от древни времена е била добро място за живеене на различни хора и че днес също в нея живеят различни хора, които живеят и се трудят заедно” (стр. 3). Търсейки все пак информация за това какви точно са тези най-различни хора, които живеят в нашата родина, стигате до урока на стр. 10-11, наречен „Моята родина - република България”. И там не пише нищо по въпроса. Ако не сте се отказали да търсите и продължите да ровите в учебника, в крайна сметка ще попаднете на някакви българи чак на стр. 42. Да, каква изненада, нали? В България сред най-различните хора има и българи. За славяните пък са отделени точно 7 изречения на стр. 44, като първото от тях е, че „славяните живеели във Византия”. Ако търсите обаче каквато и да е информация за това, че България е славянска държава, няма да намерите. По-нататък от урока за Симеон Велики ще научите, че „Цар Симеон водил продължителни войни с Византия, но те не оставили трайни следи в българското минало" (стр. 48). Защо в такъв случай са го наричали Симеон Велики не става ясно. След това хронологията върви така - цар Петър, цар Самуил, цар Калоян, цар Иван Асен II, Османска империя. Второто българско царство е сбито в два урока на 3 страници - от 54 до 57. Искате да научите как след Иван Асен II е дошла Османската империя? Няма да научите. Не и от този учебник. Нито ред за турските зверства, а името на трагичния и героичен български цар Иван Шишман въобще не се споменава.
За Османската империя ще научите, че „немюсюлманите имали право да изповядват вярата си... в семействата си българите говорели родния език, създавали песни, празнували празници... в общите села християни и мюсюлмани живеели заедно, а в труда и празника човешките връзки надмогвали различията" (стр. 60). Въобще идилия, мед и мляко текат по улиците, а доволната рая пее радостни песни за султана. Ако пък искате да разберете защо българите са искали своя църква, също няма как да стане. Пише, че „през 1870 г. султанът признал автономна българска църква" (стр. 64), но защо и от кого се отделила - нито ред. Борбата с гръцките фанариоти е напълно изтрита от учебника. Особено покъртително са описани животът и делото на Левски – „той създал комитети за подготовка на общо въстание... но полицията заловила апостола, съдът го осъдил на смърт. Присъдата била изпълнена в покрайнините на София" (стр. 66). Срещу кого се подготвяло въстанието, коя полиция го заловила - не е ясно. Ако обаче детето е малко по-будно, като нищо ще остане с впечатлението за един рутинен и справедлив процес. А за обесването на Левски - забравете... На същата страница за Априлското въстание пише, че било жестоко потушено. От кого - не е ясно.
Особено е трогателен урокът за Освобождението на България (стр. 68). „Хората в Западна Европа, Съединените щати и Русия протестирали срещу султанската власт” – факт е обаче, че освен в Русия, протести другаде няма. Има статии по вестниците, отделни личности защитават българите публично, но нищо повече. Незнайно защо обаче след масовите протести в Западна Европа и САЩ избухва... Руско-турска война. Впрочем още по-странно е защо тя се води с турци, след като досега навсякъде се говори за Османска империя, а турци въобще не се споменават. В урока за войната ще научим, че „в боевете за Стара Загора и Шипка опълченците се сражавали редом с руснаци и румънци". За румънците е нужно да уточним, че те действително се бият във войната, но само при Плевен. След това не очаквайте нищо повече - нито ще видите за борбите на българите в Македония и Тракия, нито за Балканската война. Те са напълно изтрити от историята.
Почти в края на учебника, на стр. 86, е урокът за празниците на България. От него ще научите за празниците на „евреите, арменците, турците и всички мюсюлмани, ромите", но не и за празниците на българите. Така Курбан Байрам, Ханука и т. нар. Василица са подробно обяснени, но Коледа, Великден са само споменати (без да се обясняват). На всичкото отгоре урокът завършва със заклинанието „всички общности могат свободно да празнуват своите празници”. Явно под всички се има предвид и българската общност, макар че много-много не й се обръща внимание.
По тези учебници се учи от 2004 г. Вече десета година тези откровени лъжи се изливат в главите на нашите дечица, без нищо неподозиращите родители да знаем какво се случва. Учителското съсловие, убито и унизено, си мълчи. Обществото, вторачено в икономическото си оцеляване, мазохистично се самонаказва с разделение на всички нива. Ако тук-там някой се пробуди и извика, викът му бързо се заглушава от поредния роден миризлив политически скандал. А дечицата ни израстват като еничари под благата опека на българската държава и всичките и културни и образователни институции. Защото тези учебници създават от българчетата в най-добрия случай една аморфна маса без национално самосъзнание.
Ето защо е нужно сега да благодаря на bTV. Защото, след като всичко това беше казано и отчасти показано в ефира на националната телевизия, милиони български родители отгърнаха учебниците на своите деца и видяха какво пише в тях. Съдейки от стотиците обаждания и писма, които получих, почти всички са били ужасени.
Ние, българските родители не искаме нищо друго, освен българските деца да изучават българската история такава, каквато сме я учили ние, нашите бащи и майки и нашите баби и дядовци. Историята не се променя с годините и опитите да се фалшифицира и пренапише говорят само за връщане към времената на тоталитарния режим.
Очевидно масовото недоволство срещу фалшификациите събуди и обратната реакция и сега някои се опитват да изкарат българската история едва ли не заплаха за етническия мир в страната. Извинявайте, но как така същата тази история не беше заплаха цели 130 години и изведнъж точно сега стана толкова страшна? На кого пречи българската история?
Помните ли още великият български поет Христо Ботев и едно от неговите стихотворения, „Елегия”. Помните ли как почваше? „Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз рабска люлка люлее?” Е, явно и народът вече си задава същия въпрос.
