Днес е Еньовден. Според народните вярвания билките, набрани преди изгрев слънце са лековити. В нощта срещу Еньовден може да излезе късметът и на търсещите имане. Според поверието там, където е заровено злато, свети син пламък.
Хората вярват, че в днешния най-дълъг ден от годината слънцето разгръща цялата си мощ, след което бавно умира. Затова и ритуалите се правят още преди изгрев като най-важният от тях е събирането на билки. Вярва се, че за всяка болка има билка, именно затова днешният ден е особено почитан.
На Еньовден млади момичета берат билки - за лек и за любов. Традицията не допуска присъствието на мъже, заради тайнството на наричане на китката.
"Те трябва да изпиват по една капка роса и да мълчат, да измиват с капки лицето си, да измиват с капки очите си, за да могат да виждат ергените”.
Смята се, че познатите в природата билки са 77 и половина, колкото са болестите като половинката е тази билка, която лекува болестта без име. А довечера всяко момиче ще сложи под възглавницата набран на Еньовден букет и ще си пожелае нещо съкровено.
Тези, които не са успели да се изкъпят в росата, могат да се измият с течаща вода, за да бъдат здрави през цялата година.
От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън.
Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.
Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.
Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден.
Еньовден съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето "трепти", "играе" и който види това, ще бъде здрав през годината.
Вярва се, че преди да "тръгне към зима" слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
Днес православната църква чества рождението на Св. Йоан Кръстител и често обредите на двата празника се преплитат.
Много снимки за празника получихме в "Аз, репортерът". Можете да ги разгледате в специалната ни галерия.
Какви са традициите и ритуалите във вашето населено място – очакваме кадрите ви в "Аз, репортерът”
