Според речника „синдикат” било професионална организация за защита на интересите на членовете й пред работодателя. Може, но не и у нас.
Само тук синдикалистите биват назначавани за управители на предприятия. Някои дори за министри – и то на труда. За да e още по-пошла демагогията им.
Синдикалните лидери имат пожизнен имунитет от съкращения. Ходят на екскурзии на аванта. Върлуват по банкети с властта. Полезни са за себе си. И почти никога за профсъюза и тези, които ги издържат с членския си внос.
Как точно управителят на рудник „Ораново”, например, който е синдикалист, е защитил интересите на работниците си миньори пред самия себе си? Сигурно като е подминал факта по колко часа на ден работят извънредно и по колко души изобщо слизат под земята.
В интерес на работниците си ли е допуснал 9 нарушения на условията на труд, по-близки до тези от XIX век, установени при две проверки само за половин година? Може да проявява грижа, като им плаща със закъснение. Или ги закриля като не е издействал спасителна служба.
Е, сега погребенията на загиналите ще ги плати фонд „Социална закрила”, който пак няма нищо общо със синдикатите, защото се финансира от държавния бюджет.
Така, докато в Симитли пищят от кошмара, синдикални лидери заплашват с политически стачки, ако не бъде свикано - какво според вас? Велико Народно събрание. Или плашат със стачка, ако не бъдат смачкани ветрогенераторните или соларните паркове.
Само тук синдикатите са узаконени с бетонирано чрез Кодекса на труда място в Тристранката, за да участват в договорки с правителството и работодателите, пред които иначе трябва да защитават интересите на работниците.
А някой спомня ли си как завърши миньорската стачка в Мадан – в услуга на новите собственици. А спомняте ли си как приключи стачката на БДЖ – пак със съкращения, благословени от синдикатите.
