Въпреки че формално вече е възрастен - Надка все още не може да поеме живота в ръцете си. Не може да пише, говори, дори да се храни сама. Татяна Ганева започва да се грижи за нея преди няколко години.

Среща я в дома за деца и младежи с умствена изостаналост в село Петрово, където работи като терапевт. Надка е изоставена още като бебе. Гледа я като приемен родител до март миналата година, когато получава писмо от социалните

„Получих заповед за нейното извеждане. Без обаче да се посочи къде трябва да се заведе, след като това е абсолютно безпомощно същество; дали „детето” или „лицето” Надка, само заради един ден разлика, това не променя нуждата от ежедневно обгрижване”, казва Татяна.

Със заповедта секват и парите за професионалната приемна грижа, а Таня остава и без работа - преди да започнат проблемите около Надка, трудовият й договор е бил заменен с граждански и така дори нямала право дори да се запише на борсата.

Следват мъчителни 8 месеца, в които, за да издържа домакинството, Таня се вижда принудена да продаде бижутата си и една от нивите. Сега жената отново работи като приемен родител, отглежда още едно 10-годишно момиченце, което също има ментални проблеми. Продължава да се грижи и за Надка, категорична е, че няма да я изостави.

„Ако не я обгрижва, ако не я храни, ако не й поднася вода, витамини или пък ензимил, защото не може да разгражда всички ферменти, няма достатъчно ферменти и се подува болезнено стомаха, тя ще загине...”, обяснява тя.

Според социалните служби, децата с физически или ментални увреждания, които са отраснали в социалните домове имат къде да отидат след навършването на пълнолетие и за тях държавата също е помислила

„След като детето навърши 18-годишна възраст и семейството, в което е било отглеждано, приемното семейство желае да продължи да се грижи за него, то остава там. В случай че не желае да полага повече грижи, лицето следва да бъде настанено в резидентен тип услуги, ЦНСС-та или друг вид резидентен тип услуги. Като най-краен вариант е специализирането институции за възрастни хора с умствено изоставане”, посочи директорът на Дирекция Социално подпомагане – Стара Загора Петя Чакърова.

„Значи трябва да има не старчески домове за деца на по 18 години, които вече не могат да бъдат обгрижвани в семейства, а трябва да има доброволци, може би, и други семейства, които да бъдат назначавани като приемни родители, независимо за да могат да продължат живота си. Защото има право да продължи живота си”, коментира приемният родител.

В момента у нас има 27 институции за възрастни с увреждания, в които живеят 2136 души. Свободни места в държавните домове няма, а за легло хората чакат с месеци.

77 пък са защитените жилища за хора с ментални проблеми, 4 от които са в област Стара Загора, където живее и Надка.