Няколко седмици преди днешния 19 февруари Националният военноисторически музей стартира една нестандартна кампания. Наричат я „Думи за Левски”. С нея музеят предизвиква всички българи да опишат Апостола на свободата само с една дума. Така, в рамките на само един месец, в музея пристигат стотици писма от всички краища на България – с есета, импресии, стихотворения и общо 114 думи за Левски.
От тях музеят избира най-емблематичните 36 думи, с които днес описваме личността, живота и завета на Дякона. 36, неслучайно. Точно на толкова години е бил обесен Дякона.
В деня, в който отдаваме почит към Апостола, НВИМ представя тези 36 думи по нестандартен начин – чрез светлинна инсталация. „Герой”, „България”, „Гордост”, „Упование”, „Апостол”, „Велик”, „Човек”, „Идеал”, „Бъдеще”, „Скиталец”, „Спасител”, „Воля” и още десетки думи се появяват около портрета на Апостола на фона на любимата му песен „Отдавна ли си момне ле, калугерица?".
Първите посетители днес в музея бяха петокласници от 12-то СОУ „Цар Иван Асен II”. „Мощ”, „Спасение”, „Вяра”, „Безстрашен”, „Легенда” бяха думите на учениците, с които описаха Левски.
„Моята лична дума е Апостол. А за нас този ден винаги е важен. Винаги се почита особено. Деня на саможертвата на Апостола свикнахме да го отбелязваме повече отколкото деня на раждането му. Може би защото целият му живот беше наистина една саможертва в името на България”, сподели директорът на НВИМ доц. д-р Соня Пенкова.
Вещите на Апостола
Посетителите на музея могат да видят и личните вещи на Дякона, които се съхраняват тук. Неговите коси, запазени от майка му. Кръстчето, което е носил постоянно. Тасчето за вода, което е ползвал, когато се подвизавал като дякон Игнатий преди революционната му дейност. Личният му револвер. И веригата, с която Апостолът на свободата е бил окован...
Наследниците на Апостола
Част от програмата на НВИМ днес е и вълнуващата среща с потомците на Дякона. Яна и Михаил Ангелови са прапраправнуци на сестрата на Левски – Яна.
„Безсмъртна е личността му, безсмъртни са делата му, безсмъртни са заветите му. Както той казва: "С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите! Свободата освен да се отвоюва, тя трябва и да се отстоява”, казва наследникът на Левски, Михаил, и споделя, че е гордост и преди всичко отговорност във вените му да тече кръвта на Апостола.
Яна пък е написала стихотворение за брата на своята прапрапрабаба, което прочете за първи път в ефира на bTV:
Васил Левски
Левски, Левски е моят герой,
никога не би се предал без бой.
За народа той се жертва,
за да не останем без надежда.
С години той е обикалял.
И никога не се предавал.
До обесването му печално,
раздавал се той всеотдайно.
Левски ще живее вечно в нашите сърца,
легенда българска, в душата на нашите деца.
