За мечките, живеещи в парка “Белица”, е писано много. Известни са като “танцуващите мечки”, днес вече са 26. Освен кампанията по събирането им от собственици, които ги развеждаха по улиците, на това място живеят и мечки от зоопаркове, които не са успявали да им подсигурят добър начин на живот.Колко животът в зоопарк е добър живот е друг въпрос.
Мечките в “Белица” са си били затворници и никога не са били в естествената си среда. Сега години наред в парка се опитват да ги върнат към опит, който те не са могли да придобият. Пример е направата на хралупа в която да прекарат своя зимен сън. Как да си я направят, при положение, че тяхната майка никога не ги е учила на това.
Така е и с храната. Днес гледачите им я крият понякога за да ги накарат да проявяват инстинкт и да я търсят. Сега, когато наближава зимата, те трябва да качват килограми и аз вървя с хората, които им дават закуска. Грозде, моркови, сливи, круши и хляб. Гледката е забавна. Гледачите ги викат по име и изведнъж се появява някой от мечоците. От всичко, което получават, те пристъпват към най-вкусното и това е сладкото грозде. Опитвам го и аз и се убеждавам, че постъпват умно.
Привидно тромавите мечки са особено сръчни. Може да е невероятно, но те успяват върху лапата си да закрепят дори едно зърно от грозде, което с примляскване си похапват. Щом свърши този сладък деликатес, идва ред на всичко останало. По думите на хората от “Четири лапи” храненето е три пъти на ден, а за вечеря получават риба и пилешко месо. Един мечок получава за деня дажба от 20 килограма, особено сега, когато наближава зимата.
Мечките са изключителни животни. Според последното преброяване у нас популацията им е около 600, което е добър показател. За тях е интересно, че са индикатор и за състоянието на природата. Те последни идват на дадено място и първи си отиват, ако е нарушено екологичното равновесие. Налаганата представа, че те са жестоки хищници не отговаря на истината. Пак ние хората сме виновни за това, някои от тях да се пристрастяват към сурово месо. Те се хранят с това, което природата им дава. Както всеки хищник, те не обичат като цяло да се срещат с хора. По думите на един от гледачите в парка те дори не се приучават да се радват на тези, които им дават храна. Виждал съм вълк, който се държи към човека, който му дава храна, като куче и дори да ближе по лицето човек. При мечките това не е така. Естествено и те са лакомници и не се отказват от нещо вкусно.
Сега те се готвят за зимен сън. Ако искате да заведете децата на чист въздух и да не е просто скучна разходка, “Белица” е добра възможност. Дори и само заради това, децата да видят едно изключително животно. А екскурзовод на място ще им разкаже всичко за тях.
