Екипите намаляват, адресите се увеличават. Проблемите в Спешната помощ не са от вчера и се знаят. По думите на Анелия Маждракова, бивш координатор в Спешна помощ - София, те са дошли още с началото на реформата в сектора, когато например бяха премахнати неотложните звена в поликлиниките.

Д-р Маждракова напуска Спешната помощ след 22 години стаж със „завидната заплата” от около 800 лева. При това подобно заплащане лекарите в Спешна помощ работят на смени – 12-часова дневна и 12-часова нощна смяна, с два дни почивка.

Здраве не трябва да е равно на печалба

смята специалистът. Според нея „превръщането на болниците в търговски дружества е един от основните проблеми.” По думите й често болниците връщат пациенти с аргумента, че случаят не е спешен.

„Линейките обикалят няколко болници, докато даден пациент бъде приет в някоя,” казва Маждракова.

По време на дежурствата медиците често се изправят срещу агресия. За няколко подобни случая сподели в ефира на „Тази сутрин” д-р Десислава Кателиева, председател на Асоциацията на лекарите в Спешната помощ. Последният е от град Куклен – друг автомобил засича линейка, която катастрофира. По думите й една от причините линейките да закъсняват е това, че предимството на колите, които се движат със специален режим често се пренебрегва.

Да си спешен медик е почти като работа на война

Каза д-р Кателиева и обяви, че Асоциацията е внесла в парламента декларация, в която настоява до Нова година в НС да влезе законопроектът за инкриминиране на посегателствата над лекарите от Спешната помощ.

Няколко неща са необходими в Спешната помощ, смята специалистът. Първо трябва да има ясно разграничение между спешните и останалите случаи. Второ - медиците трябва да са мотивирани да останат в професията. Според Десислава Кателиева необходимо е и да се предприемат действия срещу агресивното поведение на пациенти спрямо лекарите.

Кое е спешно и кое не?

Съгласно действащата нормативна база в графа „спешно състояние” се отнасят следните случаи: дете до 1 година, родилка със започнало раждане, всеки пациент с животозастрашаващо състояние, както и пациенти с остри психични състояния, обясни д-р Ивелина Георгиева, дир. Дирекция „Медицински дейности” в здравното министерство.

По думите й това са категориите, за които трябва да се вика и да се очаква Спешна помощ. Тя не е за случаи, в които става въпрос за хронично заболяване, усложнено от това, че болните не са предприели мерки навреме.

Неосигурени пациенти също злоупотребяват със Спешната помощ, тъй като могат да постъпят за лечение само като спешни случаи. Спешните лекари се оплакват, че понякога ги използват като личен лекар.

„Разписано е кое е Спешна помощ, но това не се приема от обществото, защото много дълги години Спешна помощ е обслужвала всякакви състояния, каза Георгиева. Представителят на Министерството на здравеопазването призна и за проблема с възнагражденията, като отбеляза тазгодишното „недостатъчно, но някакво” увеличение на заплатите.

Спешната помощ - прерогатив на държавата

Спешната помощ е държавен приоритет. Държавата е длъжна да осигури необходимите средства за нея. Това каза д-р Димитър Ленков, гл. секретар на Управителния съвет на Българския лекарски съюз.

„Действително в последните години има увеличение на средствата за Спешна помощ – от 52 млн. лв през 2006 г. на 82 млн. през 2010 година. Според концепцията за реорганизация на Спешната помощ обаче са необходими 150 млн. лева за функционирането на тази система,” отбеляза д-р Ленков и припомни, че последната реформа на системата била през 1994 – 1995 г.

По думите на представителя на БЛС един от проблемите е и координацията между диспечерите на тел. 112 и центровете за спешна помощ. За разлика от други страни, у нас диспечерите не са с медицинско образование.