Майки от Бургас излизат на протест пред общината срещу новите програми за лични асистенти. В тях е предвидено да се плаща до 40 часа труд като личен асистент на месец, което е под 100 лева.
Програмата на социалното министерство, която се осъществява съвместно с общините, а финансирането идва по европейски фондове.
Всяка община индивидуално е кандидатствала по проекта и разпределя часовете и хората, които трябва да бъдат назначени по програмата.
Недялка Гръкова, която е майка на дете с увреждане, заяви, че тя, както и почти всички родители на деца и лица с увреждания от община Бургас, имат 40 часа месечно, или по 2 часа дневно.
„За мен това е поредната гавра. Ние обслужваме 24 часа в денонощието тези лица и деца с увреждания”, подчерта тя.
Майката настоя часовете да бъдат увеличени поне на 6 часа. По думите й всички родители са решени да не подпишат договорите и се заканват, ако се наложи, да излязат и на палатков лагер.
„Дъщеря ми е на 22 години с детска церебрална парализа. Не работя, отдала съм се на нейното лечение и отглеждане”, уточни майката.
Недялка Гръкова уточни, че чисто, с удръжките, ще получи около 80 лева. „С 80 лева един родител какво може да направи? Нямам допълнителни доходи”, посочи майката.
Тя допълни, че когато децата с увреждания навършат 22 години, получават смешните 25 лева като интеграционни добавки. „Ако родителите не сме до тях, те с какво ще преживяват”, попита Недялка Гръкова.
Симона е на 10 години и е родена с диагнозата детска церебрална парализа и епилепсия.
„Аз няма как да ходя на работа, защото тя не може да се храни сама, не може да се обслужва сама, не може нищо да прави сама и или трябва аз да съм й личен асистент, или трябва да наема някой да й е личен асистент, аз съответно да работя", обяснява майката Гергана Маврова.
„При тези условия, които ни предлагат, няма как и друг човек да стане личен асистент, а и аз как ще си намеря работа за 2 часа, просто условията са направо подигравателни", категорична е тя.
Детето има нужда от рехабилитации, логопед и специални процедури.
„Няма как да си платим сметките, да си поемем разходи за храна, слава Богу, тя не е с памперс, ако трябваше да купуваме памперси, вече става положението трагично”, посочва още майката.
Гергана се радва, че съпругът й има работа, но повечето жени като нея са самотни майки.
„Ние не искаме програма, искаме някаква професия, нещо подобно на приемните родители да сме ние, по закон да си получаваме някакви постоянни доходи", казва още Гергана Маврова.
