В къща до жп гарата на село Драгичево живеят Гергана и двете й деца. Тя е на 45, работи като чистачка, а условията за семейството са мизерни. Работи на минимална заплата, а от време на време приема и допълнителни ангажименти – мие прозорци на който я повика. Получава и детски за децата, но с тази сума е непосилно за жената да издържа двете деца.
Къщата на Гергана е сред най-силно пострадалите при земетресението в Перник през 2012. Обявена е като негодна за живеене. Самотната майка, израснала в дом за изоставени деца, вече трета година чака обещаният й нов дом. Къщата е меко казано опасна, но Гергана казва, че не се страхува. Господ я пази – нея и децата й.
„Умишлено вдигат възрастта за пенсиите. Няма раждаемост. Има други етноси да се развиват. Нашата нация да се затрие. Виж, че нас ни дискриминират в собствената родина, а другите етноси ги толерират. Аз така мисля.” – казва с болка Гергана.
За да помага на семейството голямата дъщеря Спасимира се отказва да учи висше. Казва, че иска да работи. Пари за рокля и аксесоари за най-хубавия ден на ученичката й няма. И въпреки всичко майката е готова да тегли заеми, но да направи празника на детето си незабравим.
Другата й дъщеря - малката Габриела пък е трети клас, а любимият й предмет в училище е английски. Умело брои до 10 и говори свободно. Но когато я питаш каква иска да стане като порасне, казва: „Много богата жена.”
Без притеснение Гергана отправя предизвикателство към социалния министър.
„Да си сменим поне един месец заплатите с него. Това ще е най-добре. Той да поживее с моята заплата, с моя доход, а аз да поживея с неговата и да видим той как ще се справи.”