Липса на 9000 лева спира малката Татяна от жизненоважна рехабилитация в Полша. Ако процедурата спешно не бъде направена, има опасност от гръбначно изкривяване и трайно обездвижване на 9-годишното момиченце.

Самотната майка, Мария чува „мамо" за първи път, когато дъщеричката й е на 4 години. Момиченцето страда от церебрална парализа, не може да се движи, а мозъкът му е изрязан заради кръвоизлив при раждането. Татяна е имала сестра -близначка, която не оцелява. За това, според майка й, тя сега живее два живота.

„Тя е повече от всичко на света. Не мога, сърце не ми даваше да я оставя и продължих да си я гледам. Татяна иска, има нужда и тя го показва с всеки път, когато се подобрява", обясни майката Мария Мищенко.

Присаждане на стволови клетки помага на момиченцето да проговори и състоянието му значително се подобрява. Няколко часа в седмицата посещава помощно училище, където с него се занимават психолог и логопед.

„В началото не беше толкова щастлива, когато идваше, но сега, с усмивка, с желание идва на училище. Децата много я обичат, казва „Да", когато я питам: „Искаш ли да ти разкажа приказка? Развива се детето, сега има нужда от адекватна рехабилитация.”, обясни Юлия Карадимова – психолог в помощното училище „Отец Пайсий".

С помощта на дарители, на малката Татяна е направена и операция на десния крак. Това й дава голям шанс да проходи, но не и без необходимата специализирана рехабилитация в Полша, а тя се бави вече година, защото сумата от 5500 евро е непосилна за майка й. Мария не работи, защото е личен асистент на дъщеря си. С кампанията „Българската Коледа" и благотворителна изложба на художници в Бургас успява да събере едва 2000 лева.

„Нямам тази възможност да помогна на детето си, защото е много скъпа рехабилитацията. Все едно нищо не правим, Татяна няма развитие... Ако не я направим, започва да се изкривява гръбнака. Той е започнал", обясни Мария.

Сега Мария с надежда гледа към поредната кампания, в очакване на добри хора, които да помогнат не само на нейната Татяна, но и на още четири младежи да живеят по-пълноценно. За това и малките неудачи, като неочаквано спуканата гума на количката, без която детето й все още не може, й се струват бял кахър.

„Поне да е на крачета, да е на крачета и да се водим двете за ръчичка. Другата ми мечта, вече то ще си покаже. Това е най-вече!", надява се майката.