„Красив ум” е поредица, в която ви срещаме със светлите умове и сърца на нашето време. Историята на Невин и Ареф няма как да бъде разказана, защото е невъзможно да опишеш толкова силни обич, болка и вяра. Могат само да се почувстват.
Ареф е живял в Техеран, където имал съпруга и две деца. Преди да създаде семейство учил медицина, участвал във войната между Иран и Ирак, но на фронта бил поразен от химическо оръжие. След това животът му станал спокоен, семеен, според Шериата, но не и според сърцето му.
Израснал в семейство на християни, постепенно, но тихо се обърнал към забранената вяра. „Моите най-близки приятели в Иран бяха арменци, православни християни. Заради разговорите с тях започнах да се интересувам то Исус Христос. Започнах да получавам книги от чужбина, защото интересът ми се засилваше, усещах нещо много силно. Получих Евангелието на персийски и тогава потънах в словото на Христос и той остана в сърцето ми”, спомня си Ареф. Той започва да посещава християнска църква, заедно с приятелите си, но никога не споделя за сменената си вяра.
Светът на Ареф се преобръща, когато съпругата му разбира за сменената му вяра. Тя намерила Евангелието на Ареф и последвал скандал. „Каза, че ако продължавам да изповядвам християнската вяра, тя няма да спи до мен, няма да живее с мен, няма да сяда на маса с мен и няма да разреши децата да пораснат в това семейство”, спомня си Ареф.
След известно време съпругата на Ареф се оплакала в полицията, че е християнин. „Заради нейното оплакване ме вкараха в затвора и докато бях там, тя получи право на развод. В затвора разбрах, че съм разведен, без никой да ме попита, без да съм си дал съгласието. И всичко остана за нея – къщата, колата, децата ни”, спомня си мъжът.
Заради християнството Ареф остава в затвора две години. Формалната причина за неговия арест били няколко евангелия, които полицаите открили в дома му. Той казва, че дори в затвора никога не е помислил да се върне отново към исляма.
„Надявах се да живея в Иран като християнин, но такъв живот е невъзможен”, споделя Ареф.
С помощта на приятели, без документи, без багаж, само с дрехите на гърба си Ареф напуска Иран през планината. Минава през Турция и влиза в България. Минава през Бусманци, а след това докато чака да получи бежански статут отива в Капиновския манастир. Там помага на игуменката, всеки ден е в храма и за първи път от години Ареф казва, че е намерил своето спасение. Не подозирал, че пак там, пред олтара, ще срещне и любовта.
Тогава Невин, адвокат от Истанбул с български корени, тръгнала към рок концерт в близост до манастира. Отбила се да запали свещ с приятелки и срещнала един необикновен непознат в храма. „Той ме пита „Аз съм на 48 години, ти на колко си?”, аз викам „как може да ме питаш на колко съм години?! Няма да ти кажа, ти си прецени”, споделя Невин.
Тя си тръгва от манастира, но не спира да мисли за мъжа, с който се запознала. Ареф също не спира да мисли за нея.
И така след време Невин решила да се върне обратно в манастира. На 1 ноември се качила в автомобила си и отпътувала, късно вечерта пристигнала в Капиновския манастир. „Сега, викам, какво ще им кажа? Ще им кажа, че отивах в Търново, но се отбих тук да преспя, защото стана късно”, спомня си тя.
По случайност същата вечер Ареф празнувал рождения си ден. Преди Невин да почука на манастирската врата Ареф си пожелал три неща – цигара, бира и да види пак онази жена с топлите очи. През деня настъпил изпусната от турист бира в снега, по-късно близка на игуменката го почерпила с цигара. Вече знаете и кой почукал на вратата му.
„Аз се влюбих още то първия момент, в който я видях. Обаче да си помисля, че може да се случи нещо между нас беше невъзможно. После като я видях отново изпаднах в шок”, спомня си Ареф.
След време Ареф се преместил в апартамента на Невин в Пловдив, а малко след това й предложил брак. Тогава двойката се сблъсква с ново предизвикателство.
„Отиваме в бюрото за бежанци и ни дадоха един документ, който да послужи при сключване на брак и, че той не е семеен. Искаха бракоразводно решение, ние и него представихме. Насрочиха дата за брака и точно един ден преди това казаха, че няма да могат да сключат. Аз вече бях резервирала ресторанта, бяхме поканили приятели от Турция. Много се разстроихме. Ако отначало бяха отрекли може би нямаше да е толкова, но в деня на брака всичко е уредено”, спомня си Невин.
Въпреки това те се венчали пред приятелите си. Сватбата била красива, а те щастливи.
Ареф вярвал, че го очаква нов живот, въпреки болката, че не е виждал от десет години дъщерите си. Наскоро обаче ново изпитание напълнило очите и на двама им със сълзи. Като застрашен от преследване в родната му страна Ареф поискал политическо убежище у нас. Отговорът бил болезнен.
„Отказът той да получи статут на бежанец означава, че трябва да бъде върнат в Иран”, пояснява Невин. Там го чака минимум затвор.
„Имам една душа. Ако Бог е решил да ми я вземе ще ми я вземе. Във войната бях четири години и половина, не умрях. Бог както е решил”, казва Ареф.
„Господ всичко подрежда. Точно в този момент, да дойдете да снимате нашата история, това е от Бога”. Така приключва първата ни среща с Невин и Ареф. Двама души, които се обичат и вярват, че БЪлгария, която ги е събрала, няма да ги раздели.
Надяват се случаят на Ареф да бъде разгледан преди окончателното решение на живот и смърт, защото за Ареф депортирането означава само едно.
