Незаконното изгребване на пясък се извършва в местността „Кокала край” Несебър, която стана скандално известна като Дюнигейт заради продажбата на 29 декара дюни за цена от 20 лева за квадратен метър.
Проверка на инспектори от община Несебър и полицаи установи няколко места, на които крадците са дълбали в дюните. На стотици хиляди кубически метра се равнява ограбеният пясък.
Според старши полицай Димитър Узунов от МВР Несебър пясъкът е изровен преди не повече от два дни. „Личат още дирите на машините, които са копали. По-надолу има още такива места. Изглежда като десетина камиона,” допълни Узунов пред bTV.
Изгребани и извозени са стотици хиляди кубически метра пясък. Свидетели на престъпните набези върху природната забележителност дюни са самонастанили се ромски семейства, които разказаха за ежедневното изгребване с машини.
„Копаят постоянно, идват около 6:00-7:00 часа и бягат,” разказа Илия Василева, която е от самонастанилите се на дюните.
В морския пясък се съдържат минерали и соли, които не дават дълговечност на бетона в строителството, казват специалисти. Ако гаранцията за една сграда е 300 години, строителството с морски пясък автоматично я намалява на 150.
„Начина на бързо изграждане на обекти в Слънчев бряг и евтино предполага, че може да се ползва този пясък, защото след 150 години не се знае кой ще е тук. Не мога да дам подробно описание на дюните, защото дюните са много, а тук е защитена местност, обрасла е с гора и не си личи къде е имало дюни,” посочи Богдан Бъчваров от контролния блок в община Несебър.
За влизането на тежкотоварна техника свидетелстват и многобройните следи от земекопните машини. Инспекцията по околна среда също е изпратила проверяващи. „Санкцията за нарушаване режима на защитената територия по закона за защитените територии е от 1000 до 10 000 лева, ако бъде установен извършителят,” обясни Димитър Трошев от дирекция Контрол на околната среда РИОСВ-Бургас.
Едно от последните незаконни депа за добиване на пясък от дюните край Несебър е с дълбочина около 2-3 метра. Колко точно са унищожените дюни, никой не може да даде статистика, макар защитените територии да влизат в регистър.
