Често със старостта идват и болестите. Немощта. И трудноподвижността. За прикованите до леглото, ежедневието е най-малкия проблем. В зависимост от конкретното заболяване и психическо състояние на човека, задачата да го опазиш жив се оказва непосилна за неговите близки. А когато прибавим към уравнението и работещ човек със вече ново семейство – старият се оказва не друго, а тежест. Въпросът: кой да поеме грижата и отговорността за възрастните ни родители е един от най-наболелите на обществото ни. И той няма да изчезне. Той зее като бездна, в която рано или късно и ние всички ще отидем.

В края на миналата година, хората на 65 и повече години са около милион и половина или около 20% от населението на страната. Когато един човек мине тази възраст обаче, за будното общество става просто една негативна статистика. Той е безполезен за всички тези млади, активни хора. И ако в останалите държави за хората в пенсионна възраст се носят легенди за хубав и охолен живот пълен с пътешествия - то у нас те се водят бракувани...

Този разказ започва от Пловдив. Там отиваме при Емилия Козарска. Една много блага жена на 79 години с два прекарани инсулта. Вече 4 години не е стъпвала на земята... като ангелите... но не съвсем. Емилия е прикована на легло. От него гледа единствено телевизия и стената срещу нея. А де да можеше да види красивия есенен листопад...

Нейната дъщеря Михаела спи на съседното легло до нея. Непрекъснато следи нейното дишане, казва, че така хванала и двата инсулта. Жената работи в съдебната палата в Пловдив. Ежедневието й обаче е жестоко. Няма личен живот, няма почивен ден. Тя има болен родител.

„Няма неделя, няма събота, няма празници, няма нощем сън. Ставане сутрин в 5 часа, лична хигиена сменяне на памперси, миене, преобличане, обтриване, после приготвяне на лекарствата. Също така някой трябва и да я нахрани, защото на мен времето ми е изтекло и аз трябва да тичам за работа.” –разказва Михаела.

„Един безпомощен човек има нужда от грижа непрестанна, него не го интересува на теб добре ли ти е, наспал ли си се, имаш ли някакви проблеми в работата, ти нямаш право нито една сутрин да кажеш - абе днеска..тази неделя ще си полежа така да ми почине тялото до когато си искам. Няма да сготвя, няма да пазарувам, нямаш това право, защото човека очаква от тебе грижа.”

Нейното ежедневие се върти около майка й. До момента, в който не се обръща за помощ към „Каритас”. Благотворителната организация на Католическата църква изпраща своя ангел спасител Галя.

Чрез услугата „Домашни грижи” - медицинската сестра Галина Христова заедно със социален помощник посещават възрастни хора следейки не само здравословното им състояние, но и превръщайки се в техни приятели. Само през 2014та година екипите на „Каритас” в цялата страна са се погрижили за 383ма възрастни хора като Емилия, в 8 града в страната и още 5 села.

„С душата си ми помага.. знам, че мога да разчитам ако нещо стане както аз благодаря на Бог„ – казва Емилия.

„Погледа му като видиш, че те чака - по-голяма награда от това няма. Физическата болка можеш да му помогнеш до някъде, но тази самота, самотата им тежи много.” – така обяснява състоянието на хората Галя.

На ден тя посещава по няколко като Емилия. Отиваме с нея при друга нейна пациентка и приятелка - Евгения. 86 годишната жена е с артроза на колянната става и исхимична болест на сърцето. Също не излиза от дома си, но нейната пречка е стълбището.

Като няма кой да й купи нещо, поръчва на хора през прозореца. А те й го подават с импровизиран асансьор – пръчка с пликче и вътре стоката. С усмивка на уста ни разказва Евгения за този процес на търговия, за нея обаче това е разнообразие. Така, както телевизора и вестниците, които чете не само с очила, но и с помощта на лупа.

„Това ми е спасението. Даже вечер като не мога да заспя. Светвам лампата и почвам да чета, за да минава времето по-лесно.” – разказва ни възрастната жена. И продължава с благодарност към Галя: „ Аз без Галето съм загубена. Направо казано. С нейната сърдечност, която се отнася към мене и изобщо към всички, които тя обслужва. „

Евгения също има роднини и деца, но както сама казва и те си имат грижи и свои семейства за гледане. Не им се сърди, даже напротив – смята, че вината е нейна, защото е стара.

„Всеки е ангажиран с ежедевието си, младите ходят да работят, семейства си имат и ние сме тея, които поемат тяхната функция.” – казва Галя.

За да продължи тя и другите мобили екипи да се грижат за нашите родители, баби и дядовци те имат нужда разбира се от помощ.  Виде можете да им помогнете чрез SMS с текст DMS CARITAS на 17777 на цена 1 лв. за всички мобилни оператори. Или на сметката, която ще намерите на страницата на кампанията "Избери за да помогнеш". Така дарявате надежда и топлина на "вашите" родители.