Един от най-големите проблеми, пред който са изправени всички учени в сферата на космонавтиката, е безтегловността. Тя е по-страшна и от радиацията за космонавтите. Причината е, че в условията на безтегловност деградират и костите, и мускулите, и ставите на астронавтите, без значение колко упражнения са правили на борда на космическия кораб. Това заяви проф.дфн Цветан Дачев от Института за космически изследвания и технологии към БАН в студиото на „Тази сутрин” по bTV.
Сред другите фактори от изключителна важност е психологическата съвместимост между астронавтите. „Няма значение дали е международен екип, или са от една държава – ще трябва да прекарат много време заедно в пълна изолация с външния свят”, смята проф. Дачев. „Да не забравяме, че пътят само до Марс отнема около година”, напомни журналистът от bTV Борислав Лазаров.
Друг проблем, на който нито НАСА, нито някой друг е намерил решение, е кацането при липса на атмосфера, заяви Дачев. Причината е, че машините не могат да спрат в подобни условия – необходимо е огромно количество допълнително гориво, само за да спреш, коментира проф. Дачев.
По думите на Борислав Лазаров трябва да се работи за достигане на темповете, с които се е развивала космическата наука от периода на т.нар. космическа надпревара.
„Тогава политиците даваха пари за развитие в тази сфера, сега ги дават за воини”, коментира той. Според него трябва да върнем интереса си към космоса, защото много от т.нар космически технологии, днес се използват в ежедневието.
На въпрос за възможността чужд разум да влезе в досег с човечеството и двамата експерти са категорични, че това е малко вероятно да се случи в това време и пространство. Причината – твърде големите разстояния във Вселената.
А какво се случи в космическите открития през миналата година?
През април 2015 г. светът за първи път видя уникална снимка, направена с космическия телескоп "Хъбъл". Тогава чествахме 25-та му годишнина. Това бихме видели, ако можехме да се пренесем на 20 хиляди светлинни години от Земята.
По думите на доц. д-р Таню Бончев става въпрос за зона на звездообразуване или т.нар. родилен дом на звезди. "Вестерлунд" се нарича тази мъглявина с много ярки звезди в нея”, поясни той.
Малко след това приключи сагата около аварията на руския товарен космически кораб "Прогрес". Контактът с него беше изгубен и той не успя да се скачи с Международната космическа станция. Това беше третият сериозен проблем с ракета "Прогрес" за последните 4 години.
Междувременно НАСА обяви, че има все повече кандидати за астронавти, въпреки високите изисквания. Те трябва да са преминали няколко хиляди летателни часа на изтребител и поне бакалавърска степен по физика, математика или инженерни науки. Кандидатите се надяват да са сред избранниците за пилотирана мисия към Марс след 20-ина години.
Преди тях, български уреди, измерващи радиацията в Космоса, се подготвяха за старт към Червената планета.
„От 2001 г. насам имаме 14 успешни старта и 14 прибора, които се намират в Космоса. И в момента 3 български прибора на Международната космическа станция работят успешно”, разказа проф. дфн. Цветан Дачев.
Български студенти обраха овациите на международно състезание, организирано от НАСА, през 2015 г. Те станаха световни шампиони с изобретението си – "умна ръкавица", чрез която може да управлявате дистанционно електронни устройства.
Един от българските учени – Мартин Куванджиев, разказа, че благодарение на ръкавицата могат да правят джедайски неща.
„Можем да контролираме всичко, използвайки силата на "internet of things". Тоест, на Интернета на нещата около нас, можем да контролираме всичко вкъщи – телевизора, уредбата, компютъра”, поясни Куванджиев.
Вече година България е част от Европейската космическа агенция. Това дава шанс на нашите учени, бизнесмени и студенти да работят по интересни и авангардни проекти.
