Миналата седмица от стенограма на Министерски съвет стана ясно, че бизнесмен, пожелал да остане в анонимност, дарява 5 млн. лева за построяването на клиника за лечение на деца с онкохематологични заболявания. Това е история за болката и силата, за човек, чието лице не сме виждали, но за няколко дни разбрахме какво е сърцето му.

Един баща, изгубил дъщеря си след дълга битка с рака, дари 5 милиона лева за изграждането на детска клиника за лечение на онкохематологични заболявания. Не пожела името му да стане известно. Пожела да изпълни последното желание на 15-годишната си дъщеря – баща й да направи всичко възможно, за да не умират повече деца от рак.

Проф. Драган Бобев, управител на Детската болница по онкохематология в ИСУЛ разказва, че бащата на Лиа започнал да помага на болницата още преди да направи сериозното дарение.

„Той реновира изцяло онкологично хематологичните отделения, подобри битовата обстановка, създаде нови условия за лаборатории, манипулационни. Обнови и трансфузионен сектор, и отделение, създаде условия за болните деца да се чувства комфортно. Той има особени заслуги за нашата болница и е един от малкото бащи на деца, починали от злокачествени заболявания, който организираше кетъринги и раздаваше подаръци на всички деца, който се отнасяше с особена любов и внимание към тези, които имаха по-ниско ниво на социален живот. Към тях проявяваше особен интерес и необичайна помощ.”

Лиа била балерина. Казвали й, че ще бъде една от звездите на България. Била на 10 години, когато ракът я отделил от сцената. Родителите й опитали всичко в различни държави. Когато вече нямало път към оздравяването на 15-годишното момиче, се прибрали в България. След като си отишла от този свят, баща й имал една единствена цел. Тя го срещнала и с професор Бобев.

„Още в момента, в който установихме контакта с него и започнахме реновирането на нашата болница, знаехме всичко за нея, преживяното, видяното. Каква трайна следа е оставила в съзнанието на родителите си и на бащата, който не може да превъзмогне това, което е преживял в болниците на Атина, а по-късно и в Ню Йорк.”

„Аз знаех за това негово желание от момента, в който той започна да реновира нашата клиника,” разказва проф. Бобев. „Имаше голямо желание да построи една малка, кокетна онкохематологична болница. Това датира от преди 5 години. И едва сега тази мечта се осъществява. Тя е в действие. Проектирана е. Има и място в Правителствена болница. Някои задават въпроса защо в Правителствена болница. Защото последните дни от живота на неговата дъщеричка са били в Правителствена болница. А пък там мястото позволява да се построи болница, която да ползва оборудването и лабораториите на Правителствена болница,” обяснява шефът на Детската болница по онкохематология в ИСУЛ. „Научих много добродетели, които човек трябва да притежава. Научих какво значи бащински дълг, който не може да се превъзмогне.”

Професор Бобев вярва, че клиниката, която ще носи името на 15-годишната балерина ще разполага с най-съвременното оборудване за лечение на онкохематологични заболявания. На това се надяват и родителите на Пламена и Симеон.

„В момента е добро състоянието, но непрекъснато сме на лекарства на поддържаща терапия. И за нея е от изключителна важност да се правят профилактични прегледи, защото лекарството, които приема, увреждат други органи, тя расте не е ясно за в бъдеще как ще и се отразява болестта,” обяснява Петя Александрова.

„Имало е моменти, в които той трябва да започне по протокол, но не е имало място в болницата. Трябвало е да се изчака да се освободи легло, за да влезе детето да се лекува,” споделя Маргарита, майка на Симеон.

„Децата, по време на конкретното лечение, било поради остарели методи на лечение, било поради лошо отношение на сестри и лекари, изпитват много болка. И тази болка става един автоматизъм. Нашият случай беше вземане на кръв в болницата във Виена, където детето не усети болка, но въпреки това плачеше, защото очакваше голямата болка, която изпитваше тук,” казва бащата на Симеон Борис Борисов.

„Разчитаме, че първо ще се промени отношението на лекарите и сестрите към проблема с прилагането на всички съвременни технологии и чак тогава ще има някакво значение новата болница. Тя е едно страхотно начинание, но първото трябва де се подбере ангажиран персонал, който първо да го е грижа за децата, защото застраховани при тази болест няма. И на най-богатите и на най-бедните деца шансът да се разболеят е еднакъв.”

Родителите на Симеон и Пламена не са се срещали с бащата на Лиа, но виждат неговата помощ всеки път, когато влязат в детската болница.