Всички сме свикнали да виждаме снимки от Индия, които показват хилядите цветове на тази страна. Работата на фотографа Петър Недялков го отвежда именно там до един от малкото останали естествени солници в страната, който решава да заснеме в черно-бяло.
Когато тръгва към Индия, Петър Недялков дори не подозира къде ще го отведе случайността. Той тръгва с идеята да заснеме репортажна поредица в духовната столица на Индия – Варанаси и с нея да защити дипломната си работа.
Докато пътува по магистрала на излизане от един от един от най-големите градове – Мумбай, в далечината той вижда солници.
„Солниците се виждаха от магистралата и няколко пъти си казах – това изглежда супер яко място, трябва да отида да видя какво мога да направя там”, разказва Петър.
Оказва се, че солниците са собственост на индийско семейство от 114 години. Четири поколения подред се грижат за единственото си препитание, докато все по-разрастващия се град Мумбай се опитва да им го отнеме.
„Това е една от последните частни солници в Мумбай. Има още две фамилии, които притежават земя подобна на тази, но дълго време водят дела с идеята да защитят мястото от бъдещо застрояване. Семейството печели делото и в момента има издадена заповед за забрана на строителството и смяна на собственици там”, пояснява фотографът.
В продължение на 23 дни Петър Ходи всеки ден при работещите на солниците.
„Всеки един от тези хора ме прие като приятел. Те не знаят английски, не говорят друго освен хинди и когато се появи човек с толкова бяла кожа и сини очи, като моите, е изцяло ново преживяване за тях. Имаше някои дни, в които не снимах, а просто отивах да седя с тях, да помагам, носех чували със сол и товарехме на един камион за износ. Цялата ни комуникация беше базирана на усмивки и жестове”, спомня си той.
Петър се занимава с фотография от 17-годишен, но признава, че от малък е приел снимането за свое призвание. В черно-бялата фотография вижда начин да покаже неща иначе невидими за окото.
„Зрителят, който наблюдава фотографиите, може сам да добие представа за тези хора, какви са, що са и всеки сам за себе си може да добие представа колко много значи това място за тях. Искам да покажа, че това са хора, които живеят в неблагоприятни условия, в мизерия, но въпреки това усмивките не падат от лицата им.
С изложбата „Сол” на Петър Недялков му предстои да защити дипломната си работа през февруари.
