Покрай съдебната война около бившите джамии, на всички стана ясно какво мислят по въпроса представителите на Главното мюфтийство и недоволните жители на засегнатите от имотните искове български градове.
bTV обаче потърси една малко позната страна от тази история - гледната точка на наследници на малцината турци-кореняци, живеещи в Карлово от стотици години. Един от тях е 76-годишният дядо Ирфан, който е запознат в детайли с историята на тамошните вакъфски имоти. Противно на очакванията, той не подкрепя исковете на мюфтийството, но и не спестява някои не особено приятни откровения за отношението на българските турци към българската държава.
Макар да е ревностен мюсюлманин, дядо Ирфан не одобрява опитите Куршум джамия да бъде върната на мюфтийството. „Е, няма нужда от нови джамии! Даже аз не разбирам и за Куршум джамия. Аз съм турчин, да ти кажа... Те много хубаво казаха: то не работи. Аз съм ходил тука на молитви. Тука беше турското училище. Искали да го направят музей! Ами, хубаво! То от много години не работи. Седи така. По едно време склад го бяха направили. Да го възстановят хубавичко, да стане като музей - нито е престъпление, нито нищо! Те сега някои тръбят: тука имало църква! Та, на местото на църквата”, коментира възрастният мъж.
„Хиляда четиристотин и не знам си коя година основателят на Карлово - Карлъ Бей, тука пред джамията беше гробът му, заграден с грамадни гранитни камъни...три-четири метра висок, с гранитни стъпала се качваш и слизаш пак… Ей го - изравниха го, бутнаха го, вземаха му камъните на гроба на Карлъ бей, който е основателя на Карлово”, възмутен е дядо Ирфан.
За малцината турци-кореняци от Карлово напрежението на етническа и религиозна основа е привнесено отвън. Те не разбират нито щенията на мюфтийството за чужди имоти, нито уличната омраза.
„Ами, какво да стане?! Мир и любов! Ако трябва да го направят на музей, всеки ще дойде тука да гледа, да го обзаведат”, посочва той.
Отрича да има проблеми между местните християни и мюсюлмани заради имотите. „В Карлово да ти кажа не съм видял някой противно да говори, защото Карлово едно време, ако не беше изселничеството за Турция, Карлово щеше да бъде като Кърджали и Разград - един турски град! А сега в Карлово има 19-20 семейства турци. Всичко друго са мангали! Тия дето се пишат за турци. И нашите турци тука не съм чул нищо лошо да кажат - те вдигат алармата тези мангалите, дето се пишат за турци”, подчертава възрастния човек.
15 години дядо Ирфан е бил секретар-касиер на турската община в Карлово. Макар да е миролюбив, у него не липсват нотки на националистическа мегаломания. „Ние, аз дето живея, тая уличка до арабския мост - българите и турците - българите знаеха турски език по начало. Добросъседски отношения - всичко. Нашата улица имаше всичко 6-7 семейства българи. Всички турци и тия българи знаеха и турски. Масовото изселване беше от 1950 г. до 1953 г. 1953 г. затвориха границата”, спомня си дядото.
Коренните турци в Карлово настояват Куршум джамия да остане собственост на общината, сградата да бъде стопанисвана като истински паметник на културата, а не като склад и изоставено свърталище за наркомани и бездомници.
