Делата за попечителството над децата са най-тежките. Първоизточникът на проблема е неразбирането на някои родителите, че тяхното задължение е да убеждават и възпитават децата си, че имат двама родители и право и задължение да общуват адекватно и с двамата. Това каза Георги Дичев – председател на Камарата на частните съдебни изпълнители, в предаването „Тази сутрин“ по bTV.
Именно частните съдебни изпълнители са хората, които трябва да вземат децата от единия родител и да го предадат на другия. По закон е предвидено в краен случай съдебният изпълнител да действа и със сила, за да предаде детето. Това е изключително тежко и травмиращо и правим всичко възможно да не се стига чак до там, каза Дичев.
Той коментира и последният случай, добил известност в медиите, в който майка от Бургас не може да получи двете си деца, макар родителските права да са присъдени на нея. До момента децата остават при баща си в с. Зверино.
В случая бащата трябва да подготви децата, че трябва да се виждат и с майката, както е задължение на майката да работи по същия начин с тях, така че да уважават и да искат да се виждат с бащата, каза Дичев.
Проблем е и законодателството, посочи Карло Луканов от фондация „Бащи за отговорно родителство“. Сегашният закон и разбирането на съда е, че децата трябва да са при единия родител, а на другия се присъжда „затворнически режим“ от около 20 часа два пъти седмично. Това в никакъв случай не е достатъчно, за да могат родители и деца да поддържат нормални и пълноценни отношения.
За случая от Зверино той посочи, че и двамата родители биха имали проблем да осъществят режима.
Губещи са децата, защото ще изгубят контакта с другия родител. Така се стига до семейните войни, посочи Луканов.
Според него решението е споделеното родителство и съобразяване в такива случаи с географската отдалеченост – нещо, което вече е практика в много страни.
Председателят на Конфедерация за защита правата на децата Вера Иванова посочи, че е важна и емоционалната зрялост на родителите. При всеки развод вече има конфликт, но има родители, които се разбират, каза тя.
Голям проблем е, че на практика държавата поощрява неправомерното поведение на родителите, защото в повечето случаи нищо не следва при неизпълнение на съдебното решение, каза Луканов.
Проблемът в България е, че дори да има санкции, те не се изпълняват реално, посочи Дичев.
Камарата на съдебните изпълнители предлага изменения в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), за да се налагат глоби, които да може да бъдат събирани от съдебните изпълнители.
Освен това в семейния кодекс би трябвало да се предвиди възможност за бързо производство при което, ако единият родител не спазва режима, това да е основание за промяна на родителските права.
Оказва се, че няма държавна институция, която да защити правата на децата, дори социалните вземат страната на единия родител, каза Иванова.
Тримата разгледаха и случая на Стоян – баща, който се бори да бъде част от живота на дъщеря си. През първите месеци след раждането на детето съпругата му му отказва достъп до него, а след развода съдът присъжда всички родителски права на майката. В момента Стоян има право да вижда дъщеря си само четири пъти в месеца.
„Реално моето дете беше превърнато за известно време в сирак от гледна точка на това, че няма баща. Когато отидох за първи път да я взема, се чувствах като торбалан, който отива просто да отвлече едно дете. Тя плачеше, аз я водех по улицата и тя плачеше“ разказва Стоян.
Карло Луканов посочи, че българският съд дава преимущество на майките заради постановление на пленум на Върховния съд от 1974 г., според което майката е по-подходящия родител да отглежда малки деца и момичета, а бащата – младежи в пубертета. Това дискриминира и двата пола.
Вижте целия разговор във видеото.
