Опасно ли е сиренето, което не е зряло 45 дни, и как да разпознаем зрелия и качествен продукт от некачествения – отговори на тези въпроси в студиото на „Тази сутрин“ дадоха  Симеон Присадашки от Асоциацията на млекопреработвателите в България, специалистът по хранене проф. Донка Байкова, молекулярният биолог д-р Сергей Иванов и началникът на дирекция „Контрол на храните“ в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) д-р Александра Борисова.

Зрялото сирене трябва да е бяло до светложълто, а краищата му трябва да бъдат прави
Снимка: iStock

Лично аз смятам, че едно зряло сирене на пръв поглед трябва да е бяло до светложълто, краищата му трябва да бъдат прави, не заоблени, и при допир през опаковката не трябва да ви хлътва пръстът, каза Байкова.

Снимка: bTV

Когато разчупим истинско зряло сирене, то не се рони, получават се заобляния на повърхността. Освен това трябва да има приятен млечно-кисел вкус, не горчив, трябва да има мекота, но не и гумен вкус, обясни Присадашки.

Когато разчупим истинско зряло сирене, то не се рони
Снимка: iStock

В пряко включване от мандра в Пазарджик главният технолог Илиян Илиев обясни, че качественото бяло саламурено сирене трябва да е произведено от качествено мляко, при спазени всички етапи на технологията, с вложени качествени суровини и трябва да е зряло минимум 45 дни – за краве мляко, и минимум 60 дни – за овче.

Снимка: bTV

Като се среже, повърхността трябва да е лъскава, в противен случай в него има включени много суроватъчни протеини. Разликата с имитиращия продукт на първо място е цената – евтиното сирене не е произведено по Българския държавен стандарт (БДС), обясни Илиев.

Кръстина Русева – мениджър качество в мандрата, обясни, че времето на зреене не е достатъчен гарант за качество, а има и други параметри, като водното съдържание и киселинност.

Снимка: bTV

На въпрос опасно ли е сирене, което не е зряло 45 дни, д-р Сергей Иванов отговори, че има „повишен риск от развитие на патогенни бактерии, така че е малко по-опасно, но това е от малките хитринки на млекопроизводителите“. Опасността се определя с анализи, а рискове в България има, каза още той.

За мен по-голяма опасност са откровените фалшификации – прибавянето на палмово масло и трансглутаминаза, както и прикриването на тези проблеми от страна на контролиращите органи, каза Иванов. Той обвини БАБХ, че не разпространява информация за засечени опасни продукти на пазара.

Снимка: bTV

Според д-р Александра Борисова потребителите не трябва да се притесняват от гледна точка на безопасността, защото Агенцията извършва достатъчно ефективен контрол. Качеството, каза тя, е друг въпрос. По думите ѝ се проверява дали съдържанието отговаря на етикета. Борисова припомни, че БДС от 2010 г. не е задължителен и го прилага, който иска.

Снимка: bTV

Присадашки посочи, че според него трябва да се създаде национален стандарт за българското бяло саламурено сирене и продукт, пакетиран като такова сирене, ще трябва да отговаря на съответните изисквания. Освен това той увери, че 90% от българските млекопреработватели произвеждат качествени продукти.

Вижте повече във видеото: