В България все още над 3500 деца живеят в институции, като 4 години след началото на процеса по закриване на домовете са затворени само 31 от тях.
За щастие на 26-годишната Михаела домът за деца с увреждания е само далечен спомен. Сега живее със семейството си, учи, помага в клуба на слепите в родния Казанлък, спечелила е и 2 медала от Спешъл Олимпикс в Атина. Днес момичето е в София като доброволец, подкрепящ фондация „Лумос” в работата им по извеждането на децата с увреждания от домовете.
„Много трудности преминахме, но сега се гордеем с Михаела и цялото семейство, и приятелите й”, казва майката на Михаела - Дафинка Николова. „Преди не бях толкова упорита, сега имам много мечти”, казва и момичето.
Мечти със сигурност имат и над 800 деца и младежи с увреждания, които все още живеят в институции у нас. За тях с европейски пари трябваше до края на тази година да са построени 149 центъра за настаняване от семеен тип.
Готови са само 59, а за някои вече е решено, че ще бъдат за изоставените в домовете за деца, лишени от родителска грижа. Неправителствените организации сигнализираха, че без нужната подготвка промяната в плана ще е опасна за децата.
„Просто този график не е част от това да бъде опубличен. Това е всекидневната ни работа”, обяснява Ева Жечева, председател на Държавната агенция за закрила на детето.
„Изключително важно е решенията да се взимат от всички специалисти заедно със самото дете, там, където това е възможно, и родителите, защото само тогава ние можем да сме сигурни, че това, което наричаме деинституционализация е в интерес на децата, а не в интерес на проектите и сградите”, коментира Дани Колева от Национална мрежа за децата.
От „Лумос” изобразиха проблема с изоставените деца в България като стена от 3500 тухли, която трябва да бъде съборена.
