Историята на доц. д-р Иво Петров

Доц. д-р Иво Петров никога не е предполагал, че ще дава светлина на българската медицина. Вярвал, че ще върви по пътя на философията и източните практики за лечение. Днес обаче не би могъл да бъде нищо друго освен това, което е. И го казва с гордост и благодарност.

Всичко, което бихме казали за д-р Петров ще бъде малко, защото спасяването на човешки живот е повече от георизъм. И за да лекуваш сърце, трябва да имаш сърце…

– Когато сте бил малък как е изглеждала професията на лекаря във вашите очи?

– Ужасяващо. Мразех ги, ненавиждах ги. Абсолютно бях сигурен, че ще се занимавам с всичко, но само не с медицина и окончателно се оказа, че не е точно така.
Бях момче за всичко в склада  на националния кардиологичен център и  по силата на това, че пренасяме материали, консумативи и ми се наложи да вляза в операционната в инвазивната кардиология и от там постепенно ми се запали интереса към тази дейност.

– 

– Страхът от пациента е много типичен страх за един медик и то не само при интервенции и операции.  Това може би е свързано със страха от успеха на лечението, не от самия пациент като личност, но по-скоро от самия личен неуспех. Аз мога да кажа, че не се страхувах, напротив стана ми много интересно, защото в специалностите, в която ние се занимаваме резултатът е много незабавен. Не се чака прекалено дълго, за да видиш резултата от твоята дейност. Явно съм такъв тип като личност. Обичам нещата да се случват бързо.

– Трудни ли бяха първите стъпки?

– Първите стъпки не бяха лесни, но пък бяха ентусиазиращи. Аз попаднах в много авангарден екип.  Беше толкова завладяващ и идеята за помощ в трудна ситуация и трудни заболявания беше толкова ентусиазираща, че това ми помогна да преодолея всички трудности.

– Сещам се за конкретен такъв случай, който беше относително скорошен. Едно 30 годишно момче, за съжаление имаше изключително тежко заболяване на аортата. Те заболяванията на аортата са тежки и за съжаление в процеса, когато се опитахме да му помогнем, аортата рекрутира и той загина. Независимо, че хиляди спасяваме, когато един не успеем да спасим това е катастрофа за нас.

– Имали ли сте някога кошмари, свързани с професията?

– По стечение на обстоятелствата дори сънищата ми са свързани с работата. Ние сме, особено тези, които се занимаваме с оперции и интервенции сме фаталисти и суеверни и много добре знаем, дори и аз често го правя. Сключвам пръсти, нали не клякам, не прая лицеви опори, но имаме такива малки ритуалета. Често чукаме на дърво, така, че опитваме се да призовен и съдбата д ани помага, освен нашите собствени усилия.

– Как се справяте с емоциите, със съпреживяването на историите на всеки един Ваш пациент?

– Честно казано не се справям. Аз страдам с всеки един пациент и с роднините на всеки един пациент, който  е тежко болен и това ме ангажира изключително много емоционално, което може би е в мой ущърб, но смятам, че е в полза на пациентите.

– Остава ли Ви време да се откъснете напълно от работата?

– Това е голям проблем и по-скоро не. Въпреки, че се опитвам и разбира се най-голямо удоволствие ми прави да бъда със семейството и децата си. Но това отдаване в професията и пациентите до голяма степен  е несъвместимо с откъсването от ангажиментите.

– Аз смятам, че научих много за себе си и се оказа, че се справям доста добре с неща, които съм смятал, че са непосилни. Нашата професия не е лесна и тя изисква много упоритост, както се казва разликата межу талантливия и успелия е в упоритостта.

– Кой беше най-щастливият Ви професионален момент?

– Един от най-щастливите моменти беше съвсем наскоро преди 2-3 седмици, когато излезе наша публикация в едно от най-силните американски . Тя беше са за един пациент, който лекувам по една конкрента методика с един специален стенд на аортата -  за първи път в света. Освен това, че при пациента е много добра ситуацията, включително сега 6 месеца след интервенцията, беше огромно удоволствие и признание това, че беше публикувано.

– Какъв е най-ценният съвет, който сте получавал?

– Най-ценният съвет, който съм получвал е, че когато се помислиш за велик и за непогрешим, тогава съдбата ти удря един шамар и ти показва, че това не е вярно. Ние сме грешни и ние не сме погрешими и трябва да внимаваме много и никога да не си вярваме прекалено, защото това е в ущърб на пациентите и защото тогава стават най-големите грешки.

Доц. Д-р Иво Петров е автор на над 100 научни публикации в български и чуждестранни издания. Той е регулярен лектор на годишните издания на множество професионални научни конгреси и семинари. Национален консултант по кардиология и председател на Българско дружество по ендоваскуларна терапия.Член е на УС на Международното дружество на ендоваскуларните специалисти . Член е и на Българското дружество по интервенционална кардиология, Латиноамериканска асоциация на интервенционалните кардиолози, Аржентинското дружество на инвазивните кардиолози и на Испанската асоциация по кардиология.