Заложническата криза в Австралия напомня припомни и за други подобни случаи. Срещнахме се с българин, станал заложник на чеченски терорист.
4 май 2002 година: Петьо Налбантов няма как да забрави тази дата. Тогава терорист от чеченски произход държа шестима българи за заложници в петзвезден хотел в Истанбул. 30-годишен мъж нахлул във фоайето на хотела, стрелял във въздуха с автомат и задържал група.
„Притеснена е ситуацията, случват се неща, които са извън нашия контрол, не се случват на всеки и не всеки ден. В такива моменти реагираш инстинктивно и изпълняваш”, коментира мъжът.
По думите му има период на адаптация, след който става по-страшно, защото осъзнаваш, че си заложник.
Като експерт по сигурността и антитероризма, Иван Бояджиев знае какво трябва и какво не трябва да се прави в ситуации като тази в Сидни: „Хората грешат, ако изпаднат в паника, почват да се карат с похитителите или започват да бягат. То не е лошо да избягаш, ако можеш, но стига да не навредиш на другите”.
Близкото минало в България помни няколко заложнически кризи: На 24 март 2011 г. похитител държа седем души като заложници повече от 18 часа в банков клон в Сливен. През януари 2009 г. 37-годишен мъж държа два часа заложници в автобуса София-Варна.
„Случаят в Сливен - чиста форма на тероризъм. Лошото е, че в България правосъдните органи ги е страх да кажат, че е тероризъм. Дори отвличането с автобуса беше форма на тероризъм”, смята Бояджиев.
Миналата година в света са станали 10 хиляди терористични нападения, сочи експертен доклад. В тази класация България е на 60-то място от 162 страни.
