В нашето общество днес най-малко виновни са карикатуристите.
Ще ви срещнем с един човек, който може с няколко движения на ръката да отсече главата на политическия фалш. Говори рядко, само когато се налага.Това е Христо Комарницки.
Христо Комарницки е рисувал 9 правителства. Сърдити много, фенове - още повече. Послания са винаги в целта. „Това са недовършени истории. Всичко са някакви разкази, които прекъсват. Няма финал, няма поука и всичко е така”, казва той за работата си.
Христо е далеч от обвинения срещу конкретни журналисти. Той е наясно, че средата вече е толкова объркана, че етиката, правилата и почтеността потъват в комерсиалното, конкуренцията и зависимостите. Което означава само едно - разклащане на доверието в цялата гилдия, независимо че в нея има почтени и талантливи хора.
„Много ми се иска публиката да се замисли какви медии потребява, на кого се доверява, какво чете, какво гледа. Напоследък ми прави впечатление колко много кулинарни предавания има в ефира. Българинът се е превърнал в кулинарен гурман, някакъв кулинарен гений. Очевидно хората се замислят какво ядат, а никой не си дава сметка какво духовно потребява българина, какво чете, какво гледа, с какво го хранят сайтове, медии, вестници, списания”, смята Комарницки.
През 2013 г. Бойко Борисов казва публично, че е чест обект в карикатурите на Комарницки заради намерението му да отстрани газовите посредници. Премиерът прави асоциация с бизнеса на Сашо Дончев, собственикът на вестник СЕГА. Тогава Комарницки отгововаря публично „г-н Борисов, или сте заблуден, или лъжете”.
Как избираш кой да е герой на утрешната карикатура? Имаш ли граници да си кажеш - не, не може да е този или онзи политик?
Аз не ги избирам. Те сами се избират. Застава на екрана и казва - ето, аз съм героят! Нарисувай ме! Разбираш ли? Аз просто съм длъжен да го нарисувам.
През 2012 г. в ООН в Ню Йорк имах възможност да представя медийната ситуация в България. Тогава думите бяха подплатени с карикатурите на Комарницки. Връщаме се към тях днес и си говорим как нищо не се променя на фона на същите рисунки и баналните герои.
„Нещата стават все по-зле. Това стана с появата на така наречените медии бухалки, които бяха създадени с цел да ударят този или онзи политик или бизнесмен. Успоредно с това се нароиха много жълти медии, които вече са кафяви. Публиката много охотно ги прие. Те се превърнаха в официозни медии. Започнаха да задават политически линии. Политиката се прехвърли в жълтата преса. И тук вече е вината на властта и политическата класа, че с охота прие да участва в тия жълти медии”, смята Комарницки.
„Средата беше отровена. Жълтото не те кара да мислиш, а да затъпяваш. Следователно и по-малко да изискваш и да мислиш”.
За карикатурите с Делян Пеевски и Цветан Василев, Комарницки казва: „Аз точно затова ги извадих защото си задавам въпроса и си казвам - добре, след всичко, което се случи с КТБ, аз съм ги правел и през цялото време съм знаел за какво става дума. И съм ги рисувал тия неща и кво? Нищо.”
Вадиме и плащаме. Това става в момента.
И си мълчим.
Аз лично съм подарявал твоя карикатура на Симеон Сакскобурготски. Той се зарадва тогава, но като че ли днешните политически герои не се радват много на карикатурите. Докачливи са. Сърдят се.
Може би е добре, че се сърдят. Защото ние като една полуориенталска страна нашите политици са свикнали да мислят, че сатирата ги гъделичка леко както евнух гъделичка падишаха. Точно по този начин изглежда сатирата в техните очи. Така че е нормално да се сърдят на една по-автентична сатира.
За мен големият извод е, че всъщност сме изправени до стената. Трябва да се борим. Няма друг начин. Другият вариант е да си хващаме куфарчетата, терминал 2 и това е.
