Един от най-големите църковни празници честват днес християните - Успението на Божията Майка.

Според Светото писание това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния си живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта й Архангел Гавраил съобщава на Пресвета Богородица, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него.

Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Исус Христос, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица.

Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа й с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й.

Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни."

В памет на явяването на Пресвета Богородица пред апостолите църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба".
Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица за житейските си проблеми.

На този ден се правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - с курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.

Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде.

Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари. На този ден празнуват всички, които носят благословеното име Мария, както Марияна и Мариана.

В днешния ден негово светейшество българският патриарх Неофит оглави празничната света литургия в Троянския манастир „Успение Богородично" за храмовия му празник. Така главата на Българската православна църква продължава установената от своя предшественик Максим традиция в този ден да служи в обителта край Троян, съобщават от Свети синод.

„Да желаем обединението на народа и да работим за него,” призова патриарх Неофит преди началото на тържествената литургия по повод празника Успение Богородично.

„Българският народ свято тачи този празник и знае, че Света Богородица е негова небесна покровителка. Всички, които са почувствали нейната небесна помощ, винаги прекрачват прага на тази свята обител, знаейки, че тя е небесна покровителка на всеки един от нас и на българския народ”, добави патриархът.

По традиция в навечерието на големия християнски празник в Троянския манастир бе отслужена църковната служба „Опело Богородично".

В нея освен манастирското братство участие взеха и духовници, подстригани в монашество в манастира, но получили служения извън него.

Богослужението на самия празник започва в 6:30 часа с празнична полунощница, по време на която се изнася Богородичната плащаница и с лития се обикаля храмът.

След това между 8:30 и 9:00 часа започва света литургия, в края на която по традиция чудотворната икона Пресвета Богородица - Троеручица се сваля от проскинитария и поставена в специална носилка.

Около 10:30 часа тя се отправя в литийно шествие недалече от манастира - към могилата с параклиса, където е станало първото чудо прославило светата икона. На могилата се извършва водосвет и присъстващите богомолци се поръсват за здраве и освещение с осветената вода.