През изминалата седмица четирима президенти почетоха паметта на президента Желю Желев, поставяйки паметна плоча в родното му село Веселиново.
Той ще остане в историята като първият демократично избран президент. Желю Желев е роден на 3 март в с. Веселиново. Висшето си образование завършва в Софийския университет, специалност Философия.
В края на следването си е изключен от партията и прогонен да живее в провинцията заради критика на Лениновото определение на материята в кандидатската му дисертация.
„Баща ми беше много добър и благороден човек, беше един добър баща. Във всяко семейство има добро и лошо ченге, той беше доброто”, спомня си дъщеря му Станка Желева.
„Много обичахме с него да ходим за гъби. Ходехме да ловим и риба с ръце”, разказва Станка за детството си.
Желев е един от основателите на Съюза на демократичните сили. 1 август 1990 г. е избран от Великото Народно събрание за първия демократичен президент.
„Аз бях в Рила с приятели, когато чух, че баща ми е станал президент и за мен това беше такъв шок. Беше ужасно. Аз не исках такова нещо. В продължение на няколко години имаше хора, които следяха баща ми от службите и същите тия хора идват и ти казват, аз съм твоята лична охрана”, разказва Станка.
„Майка ми, както можеше да убие човек, ако каже нещо лошо за баща ми, в същото време беше най-големият му критик. До такава степен, че баща ми казваше „Престани, ти си по-голям опонент и от БСП, не мога повече”, допълва дъщерята на Желев.
Станка си спомня за случай, в който непознат човек отишъл в президентството и разкрил пред баща ѝ, че именно той е поставил микрофони в дома му. „Едно от местата са били краката на кухненската маса, защото в кухнята се случваше всичко. Там се събираха всички приятели на баща ми, обсъждаха се политически въпроси, четяха се забранени книги, слушаше се „Свободна Европа”, Би Би Си, Дойче веле”, спомня си Станка.
Дъщеря му пази въпросната маса с микрофоните и до днес.
Най-щастливото време за Желю Желев и семейството му е времето, прекарано във Веселинов, където всеки имал задачи по къщата.
Станка си спомня, че в трудните моменти най-често се опирала на рамото на баща си.
„Майка ми беше доста строга и морална и за нея, когато имаше проблем, тя казваше „ти си виновна”. Разбира се, в голяма степен винаги е било вярно, но е неприятно, особено когато имаш нужда някой да те утеши или успокои. Баща ми беше точно тази фигура, винаги казваше „спокойно, няма проблеми”, спомня си тя.
Станка казва, че никога не се е увличала от политиката. Завършва археология, а днес се занимава с изкуство.
Желю Желев си отива от този свят на 79-годишна възраст, само две години след като го напуска и съпругата му Мария.
„Много съм им благодарна, че са ме научили да не бъда материалист. Че е по-важно да правиш нещата, които ти харесват. Също така да бъда принципна и да не бъда претенциозна”, казва Станка.
