Ген. Красимир Петров, който проговори пред bTV след 6-годишно мълчание, определя периода, в който е бил началник на специализирания отряд за борба с тероризма, като своята Голгота.
Никога не съм обслужвал чужди или бандитски интереси. Никога не съм предавал колегите, с които съм работил. Съвестта ми е чиста, категоричен беше той в интервю за предаването „Тази неделя”.
„Старал съм се да бъда полезен на държавата и на обществото. Политикът е нещо временно – днес те има, утре те няма. Сега сме свидетели на тези политически игри, които се развиват, и жалко за някои колеги, които по регионите търсят позиции при местните известни политици, за да пробие на властова позиция”, посочи още той.
Той коментира и случая с граничния полицай Вълкан Хамбарлиев, който застреля мигрант на границата. „Не мога да дам оценка на колегата – дали е добър служител или лош. Но фактът, че вечерта ти си заобиколен от 50 лица, не знаеш кой с какви намерения е, въоръжен ли е или не, а те са двама. Нормално е в такава ситуация и законът го позволява да се дадат предупредителни изстрели. Нелепост и случайност е рикошетът, който се е получил. Не виждам умисъл. Нека следствието да си свърши работата”, призова той.
„Колегата не мога и да го виня. Ако ги бяха убили тях, какво щеше да стане после? За мен той е действал правомерно. Дали от страх, или от пренапрежение, той е искал да ги респектира, не е имал умисъл да убива”, посочи още ген. Петров.
За провала на операцията в "Белите брези" през 1994 година, за опазването на границите ни и за паметната в най-новата ни история дата 10 януари 1997 година - размислите на ген. Петров:
