Българите на практика слагат знак за равенство между политиката и корупцията. Именно корупцията и политическото влияние в работата на съда са възприемани и като основни проблеми в съдебната система. Това сочат данните от експресно проучване на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено сред 1605 души в цялата страна, чрез пряко телефонно интервю между 14 и 19 юли.
Проучването е част от собствена изследователска програма на агенцията, посветена на актуалната тема за съдебната власт, престъпността и т.н.
Помолени да степенуват корумпираните, на първо място с 23% хората споменават политиците, следват болниците и митниците. Помолени да кажат кого биха поставили на второ място по корупция, 18% посочват „съдът“. Помолени да назоват трети, 16% казват „полицията“.
Помолени обаче да кажат дали някога им е искан подкуп от политик, само 2% свидетелстват за нещо подобно. Оказва се, че българите намират най-високи нива на корупция сред политиците, но без пряко да са били потърпевши, отбелязват социолозите.
Българите се отнасят с по-високо одобрение към институциите, които изглеждат деполитизирани, инструментални и дори репресивни. Обратно, институциите, които по-скоро се свързват с политическата власт или със съдебната система, са почти автоматично критикувани, сочи още проучването.
Например одобрението към Националната агенция за приходите (одобрение 60% и неодобрение 32%), Държавната агенция национална сигурност (51% срещу 35%), МВР (54% на 42%) е чувствително в сравнение с това към съдебната власт, министерството на правосъдието или пък парламента.
Някъде в средата в „подреждането“ на институциите остава правителството (одобрение 42% и неодобрение 54%). Отношението към правителството е малко по-благосклонно заради наличието на лоялен електорат. Той обаче не „спасява“ парламента, който по традиция е „на дъното“ като олицетворение на целия политически елит. 22% изказват одобрение, а 75% - неодобрение.
Над една четвърт от запитаните твърдят, че в последните две години им се е налагало да се обръщат към полицията. На този фон – към прокуратурата например твърдят, че са се обърнали 7%. 1% пък признават, че са били обвинявани от прокуратурата. Че са се обръщали към съда или че са участвали в съдебно дело, споделят по 10 – 15% от запитаните.
Корупцията и политическото влияние в съда автоматично са възприемани като първопричина и за липсата на осъдителни присъди. С 55% споменавания този проблем се споменава като главен. С пъти по-малко са споменаванията на остаряло законодателство, некачествена работа на прокуратурата или МВР.
Корупцията се сочи като най-сериозен проблем на съдебната система – с 33% споменавания. За 29% пък решаващи са квалификацията и морала на съдии и прокурори. 16% намират за най-сериозен проблем политическата намеса в съдебната система, бързината на делата е споменавана в 10% от случаите, а реформата в прокуратурата и самоуправлението в съда остават с доста по-ниски дялове.
Повече от една пета от българите свидетелстват, че в последните две години срещу тях е било извършвано действие, което смятат за престъпно.
Най-високи са дяловете на тези декларации в София – в сравнение с по-малките населени места. Попитани провокативно кой се справя най-зле измежду обичайните страни: прокуратура, съд, МВР, хората се затрудняват да отговорят с ясен „фаворит“, но по естествен начин изпъкват съд и МВР.
Помолени да избират измежду възможни причини за високите нива на битова престъпност, респондентите поставят на първо място леките наказания, които се налагат от съдилищата – 28% споменавания. Следват проблеми на МВР и полицията, както и бавното правосъдие. На последно място се поставя неефективната работа на прокуратурата със 7%.
Проличават и редица други проблеми на съдебната система, като липса на бързина, непрозрачност и т.н., макар че обществото явно си дава сметка и за потенциалната претовареност на системата. Масово се изтъкват потенциалните зависимости на системата от бизнеса и политиците. Именно независимостта на съдебната система проличава като масово желание.
Проблемът с бавното правосъдие изпъква и при тестването на някои ценностни противоречия. 53% се съгласяват, че ако делата са прекалено дълги, това обезсмисля крайния резултат. 44% пък споделят мнението, че няма значение колко продължават делата, важното е крайният резултат да е справедлив.
80% смятат, че проблемите на прокуратурата могат да бъдат решени с повече контрол, а 16% - с повече самостоятелност.
