13 години от терористичната атака срещу българската военна база в Кербала се навършват днес. Тогава българският контингент участваше в операцията на Коалиционните сили за стабилизиране и възстановяване на арабската страна.
При най-смъртоносната атака в новата история на армията са убити петима, а близо 70 военнослужещи са ранени.
С панихида паметта на героите се почита в Русе, Плевен, Казанлък, Карлово и Горно Драглище.
При атаката срещу българската база Индия, камион цистерна с атентатори самоубийци се врязва в базата и се взривява. Загиват майор Георги Качорин, офицерски кандидати Иван Инджов, Антон Петров и Свилен Киров. Ден по-късно от раните си в болница в Багдад загива и старши лейтенант Николай Саръев.
Разсекретени документи по разследването показват, че базата не била достатъчно укрепена,че не са използвани гранатомети при нейната отбрана, а полското командване бавело доставката на защитни съоръжения.
Атаката срещу военната база в Ирак се изучава и в момента във военната академия, разказва пред bTV началникът й ген. Груди Ангелов, който също е бил част от първия ни контингент в Ирак. От следващата година започва и курс по противодействие на радикализма и тероризма.
Интервю на Габриела Наплатанова
-Къде бяхте тогава по време на атаката?
Точно в този момент на атаката на база „Индия” бях в щаба на многонационалната бригада под полско командване в Ал Хила. Аз бях помощник-старши национален представител, подполковник с група офицери, които работеха в различни отдели на полската дивизия
-Веднага се е разбрало предполагам?
Обади се подп. Здравко Дачев началник щаб на батальона, той беше в шок, защото това беше веднага след удара. Старши националният представител веднага замина за Кербала, защото то не беше много далеч, на около 30 км. Аз останах да координирам действията от щаба на дивизията.
-Знам, че било много трудно с евакуацията на хората, пострадали от взрива са били на много места, в болниците в Кербала и в Багдад.
Да. Така беше, искам да благодаря на лекарите на контингента под ръководството на полк. Парашкевов, които оказаха първа помощ да бъдат транспортирани ранените на нашите коалиционни партньори, които веднага се отзоваха, имаше колеги в болницата в Кербала, офицерски кандидат Инджов беше в Ал Хила, в щаба на многонационална дивизия, а старши лейтенант Саръев беше транспортиран в Багдад.
Беше трудно да уточним точно къде се намира, в коя болница в Багдад е Саръев. Сержант Василева и лейтенант Ташев уточниха точно къде е и в последствие вече знаехме какво е състоянието му.
-За първи път ли тогава имаше атака с камион цистерна, дотогава беше с леки коли?
Ами, вижте, то винаги има първи път. Лошото е че беше за нас. Беше шок за всички. Това, което е хубавото, че колегите както от батальона, така и от националния елемент бързо се отърсиха. На 15–ия ден те бяха отново на улицата, патрулираха и ескортираха. След такъв удар да се възстановиш за толкова време е наистина героизъм.
Имаше удари с леки автомобили, те от доста време са практикуват с импровизирани устройства, задействаха ги с телефони и по кабелен път. Това си беше ежедневие там. Не бих казал че хората са били неподготвени, но това е, че противникът винаги търси да те изненада.
Виждате, че почти винаги успяват и пораженията, които се нанасят са големи. За жалост това не може да бъде предвидено и да търсим вина от дистанция на времето кое и как е можело да се направи е много лесно. Но когато си на място, условията се диктуват там.
Не трябва да забравяме, че базата беше инспектирана от многонационалната дивизия и оценката беше добра. Тази инспекция е регулярна и беше проведена във всички бази под полско командване.
-Точно срещу поляците са голяма част от упреците, че са бавели нашите заявки за защитни съоръжения.
Всеки иска да бъде добре защитен, всеки прави заявки, за да се грижи за живота и здравето на хората си. Не всичко може да стане за една нощ, иска време и ресурси. Не мога да коментирам какъв е бил ресурсът на поляците, те бяха финансирани от Багдад.
-Имаше ли пропуски в охраната на базата?
Инспекцията не беше само по документи, обхождаха съоръженията колко са надеждни. Нека не забравяме, че преди нас там бяха настанени Седми полк на морската пехота, които бяха там от началото на военните действия в Ирак. Така че не бих търсил вина в тази насока.
- Имаше ли индикации за готвена атака?
Абсолютно всеки ден имаше такива информации, че на едно или друго място се подготвя атентат, засада… никой не може да бъде сигурен кога ще се случи. Имаше този ден три атаки в Кербала, на две бази и на полицейския участък. Синхронизирани по време.
От Нова година започваме нов курс и специалност противодействие на тероризма и радикализма, за да можем да предвидим действията на терористите. Защото радикализмът и тероризмът са тяхно свързани.
-13 години насилието в Ирак не стихва, макар и с леко стабилизиране през 2008 г. Какво успяха българските военни да извлекат от този тежък урок в Кербала? Какво правите Вие сега като началник на Военната академия?
Като началник не мога да инициирам нещо ново. Това, което е правено от моите предшественици. Мога да споделя, че с още със завръщането ни написахме доклад и бяхме привлечени за обучение на третия контингент, да споделим опита си с хората, които се подготвяха да заминат. Така се обучаваха колегите, на които им предстоеше да заминават за Ирак. Ние сме събрали опита от Афганистан, имаме сектор в Института за перспективни изследвания за отбраната.
-Вашето послание към тези, които тръгват на мисия?
Преди всичко трябва да вярват в себе си своите възможности и да мислят за хората. Защото командир без хора зад гърба си е просто един войник.
