Езикът на омразата все повече превзема публичното говорене. Изследване показва, че близо половината българи са се сблъсквали с враждебна реторика, а основните говорители на вербалната агресия са политиците и медиите.
Интернет пък е основният канал за разпространение на езика на омразата.
Най-често обект на агресивна реторика са ромите и бежанците, но и мюсюлманите, хората с различна сексуална ориентация, неправителствени организации, които ги защитават, и някои политици.
Езика на омразата използват публични личности, политици, медии, потребители в социалните мрежи.
Експертите определят употребата му в социалните мрежи и форумите като „епидемична вълна“. Най-крайните форми на вербалната агресия преминават в заплахи и дори насилие.
„Когато имаме случаи на насаждане на нетърпимост към определени групи, това се превръща и в проблем“, казва Николета Даскалова, анализатор във фондация „Медийна демокрация“.
„В интернет има и нов термин – „хейтърството“, това са натрупани негативни емоции, които имаш алибито да превръщаш в публични позиции и публично говорене. В частния език можеш да кажеш много, но речта на омразата е забранена за публично изговаряне, а интернет започна да го легализира, да го превръща в норма, в шегичка дори“, коментира председателят на СЕМ в оставка проф. Георги Лозанов.
Според Наказателния кодекс използването на езика на омразата е престъпление, за което се наказва със затвор до четири години. Регулацията обаче е само за традиционните медии и не обхваща форумите и социалните мрежи.
„Там гражданите и журналистите се чувстват по-свободни да изразяват по-крайни мнения. Втората причина езикът на омразата да е по-интензивен в онлайн пространството е възможността хората да бъдат прикрити зад анонимността“, казва директорът на „Медийна демокрация“ Орлин Спасов.
Според проф. Лозанов „Цензура не бива да има, но трябва да има санкция за радикални изказвания, които подтикват към омраза, защото тя подтиква после към действия, които са престъпления. При „Ислямска държава“ всичко започна от реч на омразата и стига до отрязани глави“.
Основно с езика на омразата говори крайният национализъм.
Според експертите липсата на реални санкции и ефективно правораздаване е една от основните причини за все по-свободното използване на враждебна реч.
