В магазините има ракия колкото искаш, но за много хора домашната си остава най-добрата. За да стигнеш до домашната ракия, се изискват обаче не малко усилия. Береш плодове, слагаш ги в бидони, товариш ги и ги откарваш до казана. Там следват други занимания докато бялата течност най-после потеше.
Интересно е да станеш част от подобно занимание. Чисто физическите усилия не са важни. Топлината в помещението и силния мирис на ракия също са част от процедурата.
Разговорите около казаните също не са за пропускане. Всеки от очакващите си има свое разбиране за качествената ракия и от какво става най-хубава тя. Едни залагат на гроздовата, други на сливовата и така до всякакъв вид плодове.
Всъщност ракия може да се направи от всякакъв плод, стига да имаш достатъчно количество от него и да си спазил процедурата по узряване на джибрите.
Разказите и съветите около казана нямат край. Всъщност всеки хвали собствения си дестилат и не пропуска да разкаже колко хубава е била миналогодишната му реколта. Въпросът за количеството също не се подминава, а за много хора да свариш 100 литра и повече е въпрос на престиж.
Доколко е икономически изгодно това занимание е трудно да се каже, но да знаеш, че ти си си я направил се оказва по-важно. Какво да кажем за зимните месеци и на празници, където очакваш гостите да те дарят с признание.
Коя ракия е по-добра - купешката или домашната, е въпрос, който никога няма да получи своя еднозначен отговор, а и това най-вероятно не е необходимо. Традицията да се вари домашна ракия е достатъчно стара и част от нашата култура.
Щом има мераклии, нека си я правят. Редно е все пак никога да не се забравя, че ароматната и хубава домашна ракия не е повод за поставяне на рекорди на маса.
Какво мисли за традицията и качествената ракия вижте разказа на Бай Георги във видеото.
