Едва един от осем души е готов да участва в стачка, а един на всеки пет - в митинг или демонстрация.
22-годишният Ивайло Динев беше сред първите протестиращи срещу споразумението АКТА. Има опит и от дузина студентски протести. Казва, че когато човек не е недоволен от случващото се и иска да промени нещо, трябва да организира протест. А това, че застава с мегафона отпред е просто, защото някой трябва да го направи.
Дори и не многохилядни тълпи обаче могат да постигнат сериозна промяна. Доказа се от протестите за споразумението АКТА и шистовия газ. Опозицията се самобичува, че не е оглавила навреме някой от тях. Но организаторите биха ги отхвърлили.
„Те са много предпазливи, те наистина схващат политиците като тлъсти пиявици, които се чудят откъде да засмучат живот. Много е важно къде ще отиде властта, премиерът и ще придаде ценност и валидност на протеста”, каза антропологът Харалан Александров.
В момента готовност за протест имат 22 процента от българите, което е с една четвърт по-малко от миналата пролет. Протестите срещу скъпите горива завършиха с примирение.
„В някакъв смисъл влизаме в депресивна фаза като общност - даваме си сметка, че трябва да се създадат богатства, за да се преразпределят”, каза Харалан Александров.
Не ни очаква никаква революция, докато в обществото не се появи някое общо искане за справедливост.
„При българите това е видимо - тук бунтът сам по себе си срещу системата не привлича хора, трябва да има конкретни искания, конкретна причина”, каза Ивайло Динев.
Затова не очаква Движението „Окупирай България” да постигне успех на 12 май.
