Денят наближава. Не обичам конспирациите и смятам, че маите с техния прословут календар си остават неразбрани. Нямам никакво намерение да се крия в мазето, когато Апокалипсисът започне някъде към края на вечерните новините на 21 декември.

Защо да е след края на новините? Защото ако той (КРАЯТ) дойде в ранния следобед не ми се мисли за колегите от техническия отдел, които ще трябва да опъват кабели за живите репортажи, които ще съобщят на населението, че след малко всички телевизори ще загаснат и това е последният път, в който се виждаме.

По-добре всичко да свърши след прогнозата за времето. Вероятно моят приятел Емо Чолаков би казал:

„Здравейте. Ще духа и ще гърми. Ще изригват вулкани, ще беснеят урагани и ще вали лава. По планините няма да е подходящо за туризъм. Температурите рязко ще паднат, след което ще се повишат. Останете с филма „Пепел от рози”, макар че прогнозата за времето вещае много пепел и малко рози”.

Селището Бугараш, което се намира под връх Бугараш е специално място. Жителите на китните селца, пръснати из френските Пиренеи всеки път се вълнуват, когато някой заговори за края на света. Защото смятат, че Бугараш е единственото място, където хората ще оцелеят.

Населението на Бугараш е едва 200 души, но последователи на маите и разни спиритисти(да не се бърка с почитателите на спирта от българските села) от цял свят вече се насочват към малкото селище, за да търсят спасение, защото смятат, че „магическият щит”, който извира от върха ще ги спаси.

В момента, френските власти гледат много сериозно към някои хора, които може би планират ритуални самоубийства. Други заможни люде са си купили земя, за да строят бункери, в които да заведат жените или любовниците си и да посрещнат Содом и Гомор с чаша коняк в ръка.

Винаги духовитият Ивайло Вълчев от „Шоуто на Слави” е сред хората, които гледат много сериозно към света на религиите и цивилизацията като цяло. Той е прочел, че Бугараш произхожда от „Bulgares” и “Bogomiles” и е дълбоко свързано с катарите-богомили или албигойците.

Това обаче не отговаря на основния въпрос в този текст – Къде е краят на света? Наскоро, покрай смъртта на Патриарх Максим, чух нещо много интересно - краят на нашия свят е там, където започва светът на дядо Добри.

Също като много от вас съм виждал този човек многократно. Белокос, леко прегърбен и винаги седящ до входа на 100-годишния храм. Дядо Добри е само с 3-години по-млад от църквата и въпреки 97-те си години пътува всеки ден от Байлово, родното село на Елин Пелин до София, воден от твърдата си вяра, че има важна мисия. Да помага за храма, събирайки милостиня, която дарява. Така този човек вече е най-големият дарител на „Свети Александър Невски”.

Епископ Тихон често обича да цитира Светото писание по адрес на дядо Добри: „Ако чедата Божии изчезнат Бог и от камъните ще въздигне свои чеда”.

Много исках да разговарям с дядо Добри, но не за да съм поредният журналист, разказващ с бавен глас за неговото благородство, а защото имах конкретни въпроси към него, свързани с вярата.

Заварих го вчера на обичайното си място – тъмното кътче до входа на „Александър Невски”. Щом се приближих той ме сграбчи за ръката и ме дръпна към себе си, така че да наведа главата си, за да го чувам ясно. Ако искате ми вярвайте, но не без да го питам нищо, той ми каза – „Краят на света е там, където свършва добротата. Пази се от дявола, момче. Той привлича хората и те стават лоши. Не го допускай, защото светът ще свърши”.

Последва една голяма грешка от моя страна. Казах му, че съм журналист и искам да каже нещо на хората. Той ме погледна ядосано и троснато ми отговори, че моята професия е „адска работа” и не иска да разговаряме пред камера.

Почувствах се като ударен в земята. После разбрах, че колеги от една друга телевизия са се опитали да влязат в къщата му в Байлово без да го попитат и той ги е изгонил. Оттогава е намразил журналистите. А и не можел вече да издържа да му светят в очите с някакви си прожектори.

Тъжно ми е да си го призная, но в този момент разбрах колко е прав този възрастен чудак. Нашият свят наистина свършва там, докъдето се простира личното ни светоусещане. Цялото злободневие и фастфууд, които ни ограждат в нашето „днес” са толкова пагубни за личната ни духовност, че рано или късно ние ще се превърнем в едни високо технологични примитиви, за които всичко трябва да е толкова добре сдъвкано, че да се възприема бързо и лесно, без много мисъл.

Да, нека си говорим за края на света заради маите, а не заради собствените си дела. Така е лесно, интересно и привлича вниманието. Това е нашият свят, който според най-различни тълкуватели, мистици и обикновени шарлатани ще свърши на 21.12.2012-та.

Ако това все пак се случи, искам да го заявя пред вас – много ми се иска да съм от групата на тези, които искат да са близо до хора като дядо Добри. Защото кандидати за Бугараш има много. Въпреки че уверявам ви, местата в къщите за гости там за Нова Година са свършили отдавна, колкото и да ви се иска да се позабавлявате с последния лист от календара на маите. Така де, вероятно ще е страшен хипи-купон.

Каква ли обаче наистина ще е прогнозата за времето тогава?