Алексанъдр Караджов е доброволец на годината за 2015 г. Само на 29 години е, сблъсквал се е със смъртта - помогнал е за спасяването на десетки хора в снежното бедствие в Смолян преди година.

Хиляди хора бяха без ток, без храна, без лекарства и без вяра, че трагедията ще премине. Вярата обаче им върнаха хората, които се изправиха лице в лице с бедствието. И го победиха. Един от тях е Александър Караджов.

“Няма как да забравя снежното бедствие през месец март. Целият район, цялата Смолянска област беше откъсната от света. Имаше села, в които 10-12 дни не можеше пътят да бъде пробит. Имаше починали хора, които нямаше как да бъдат транспортирани, погребани. Имаше случаи 7-8км сме ги изминавали за 10-12 часа”, спомня си Сашо.

Александър става доброволец преди 3 години.

„Участвали сме в много ситуации в помощ на пожарникарите, а и в помощ на хората, защото това е другото нещо, заради което станах доброволец. Изпитвам някакво вътрешно удовлетворение и потребност да го правя. Защото човек според мен не може да живее само за себе си. Трябва да бъде част от обществото и да работи в полза на обществото”, споделя младият мъж.

Най-трудно да помогне му е било, когато е бил далеч от бедствието. И тогава ме е боляло всъщност и най-много, твърди той

Казва, че не е безстрашен: „Нормално е да има страхове. Дори мисля, че е по-странно някой ако каже, че не се страхува. Но сякаш в момента, в който помагаш забравяш за страха.

За смелостта си, Александър е удостоен с отличието "Доброволец на годината за 2015-та". Не успява да вземе наградата си лично, защото ден по-рано се ражда дъщеря му Александра.

„Искам да я науча да бъде човек. И да изживее живота си сред природата”, твърди младият татко.

Наричат го луд. Прекарва почти цялото си време в планината - обикаля някой от най-дивите места в България.

„Имал съм изгубвания, имал съм неочаквани срещи с животни. Например мечки, диви прасета. Най-запомнящата се среща е с мечка, която имах преди няколко години, която остави трайни страхове и спомени в мен.”, спомня си Александър.

Пътешествията си описва в блога си. 

„Това аз го наричам "естествения завършек на всяко пътешествие". Защото някак си не чувствам, че приключението ми е приключило ако не опиша и не разкажа преживелиците си. В последните няколко години разходките, които правя из България наистина ми доказват, че има много прекрасни, но същевременно забравени места, които ми се иска хората да преоткрият по една или друга причина и вярвам, че мъничко допринасям за това”, споделя още Сашо и допълва, че планината за него е всичко. Защото сред природата получава всичко, от което имам нужда – вътрешен баланс, спокойствие и усамотение.

Сашо е един от инициаторите за създаването на къщички за книги в центъра на Смолян.

„Мисля си, че това една идея, която набира доста добра популярност в световен мащаб. И решихме, че хората на града ни заслужават също да се докоснат до книгите посредством тези малки, красиви горски къщички. Ако човек си хареса нещо от книжките, може да вземе някоя книжка, като молбата ми е да остави на нейно място друга и така да се получава един естествен обмен”, разказва за идеята си младият мъж. Но съжалява, че къщичките не са оценени от всички.

Съвсем спонтанно се ражда още една добра идея - библиотека на колела.

Решихме, че това също ще допринесе за щастието на хората. Мислим си, че така ще направим хората по-щастливи.

На практика библиотеката ще бъде една стара каравана, която ще ремонтираме, освежим, ще се опитаме да я направим привлекателна на външен вид и когато е готова ще потегли на път. Ще я дърпаме с автомобил, ще спираме в по-малките градове, големи села, в които отсъстват библиотеки и хората по една или друга причина са лишени от удоволствието да четат книги”, казва Александър.

Във всяко населено място библиотеката ще остава по няколко дни. Идеята е книгите да са изцяло нови, за което Сашо се надява на подкрепата на издателствата.

„На практика в момента тече кампания по набиране на средства. Сумата, която сме заложили за набиране е 3 хиляди долара, с която сме сметнали, че ще успеем да купим каравана, да я ремонтираме, регистрираме и всички подробности. Нужни са още около 90% от сумата”, обясни доброволецът. Парите събира в сайт за дарения.

Мечтата на младия мъж е караваната да е готова до Гергьовден.

Дотогава ще продължава да се опитва да зарази с ентусиазма повече хора.

„Може би такава ми е нагласата за живот, че опитвам да предавам любов на хората. Не само за книгите, за всичко. Любов, доброта. Дали успявам - хората ще кажат. Хората имат нужда, може би още не го осъзнават, но дълбоко в себе си имат нужда да четат. И когато четат виждам, че са щастливи”, коментира още Алексендър Караджов и споделя любимата си мисъл: „Всеки път, когато някой чете книга едно дърво се усмихва, защото вижда, че има живот и след смъртта”.