Днес са Сирни Заговезни. Празникът, наричан още  Прошка и Поклади, е свързан с началото на Великия пост, който предшества Великден.

По традиция на Сирни Заговезни близки и познати си опрощават всякакви провинения през изминалата година.

За трапезата се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде здрав през цялата година.

Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Затова и носи идеята за „последно облажаване“ – за последно може да се ядат млечни храни.

На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри, искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прощавай, мале, тате“. „Просто да ти е, Господ да прощава“ пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка.

Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството.

„Достойно да можеш да застанеш да поискаш и дадеш прошка означава да възстановиш хармонията в отношенията с тези, с които си нарушил тази хармония. Няма нищо по-хубаво от това човек да живее в мир със себе си и в мир с хората“, коментира отец Дончо Александров от Варненската и Великопреславска митрополия.

В неделя се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.

В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си, за да прогони бълхите от къщата.

Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.

В седмицата преди Сирни Заговезни в някои тракийски селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични сценки и благославят за здраве и плодородие. В групата обикновено има водач, наричан „хаджия“, и „кукерска булка“ или „баба“ – мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце.

Сирни Заговезни не е на постоянна дата и се пада всяка година седем седмици преди Великден, винаги в неделя.