Кампанията на bTV и УНИЦЕФ, насочена към приобщаването на деца със специфични нужди продължава. За тях детската градина е толкова важна, колкото за всяко друго дете. Обучението в масова ясла, детска градина и училище развива способностите на децата със специални нужди и ги подготвя за реалния живот.

Kогато всички деца са заедно, независимо от различията им, те съвсем естествено растат толерантни. Това пък ще промени цялото ни общество към добро. Виждате как всичко е свързано и едно води до друго. Затова правим тези кампании.

5 деца със сходни истории

Иво и Данчо са близнаци, които лесно можеш да различиш. Различават се по височина, по изражение на лицето и най-вече защото единият има по-голямо количество съхранен слух. Раждат се с вродена глухота, също както родителите им.  

Близнаците посещават масова детска градина. В групата им е и 6 годишната Момо.

Мария има двустранно нарушение на слуха. Със същата диагноза е и по-малкият й брат Шошо.

Двете деца получават шанс да чуват с помощта на „изкуствено ухо" - новата технология, наречена кохлеарен имплант.

Трудно ли е било за родителите да намерят подходяща детска градина? „Местата, в интерес на истината, не са много. И ние за щастие нямахме трудност да ги намерим. ...но е много важно децата да посещават масови учебни заведения”, смята бащата Александър Михайлов.

Трудно ли е за учителите?

Преди 20 години в 101-во ОДЗ „Ябълкова градина" се събира първата група от деца с говорни и слухови нарушения.

„Никога няма да забравя обаче първата среща...ето сега ще ми се насълзят очите...Направиха тържество, може би беше по случай 8-ми март - в специализираната група, децата тогава бяха отделени. На нас ни беше хем интересно, хем искахме да ги видим. Застанахме плахо на вратата и ...плач. Оттам нататък дойдоха при нас, в нашите си групи. Те са си моите деца”, разказва учителят Димитрина Гаврилова.

Днес тя и колегите й знаят знаят, че отговорността към специалните деца е много по-голяма. Но първоначалният страх дали ще се справят с трудната задача е заменен от търпение и любов.

Само за тази година тук са приети 46 деца със специални образователни потребности - 10 с увреден слух, 35 с езиково-говорни нарушения и едно с детска церебрална парализа.

„В живота те няма да са изолирани. Животът е толкова разнообразен, те оттук свикват. Тук срещат останалите деца. Нашите деца, тези които нямат проблеми пък се учат на толерантност. И съм сигурна, че в училище, а и по-нататък те ще проявят тази толерантност. Тук малките деца не правят разлика - това, че има апаратче на ушето за тях няма никакво значение”, смята друг учител от детската градина – Антоанета Фандъкова.

В битка с предразсъдъците

И докато децата се учат на толерантност, родителите често имат предразсъдъци към различните. Роси също е едно от специалните деца в детската градина. А майка й със свито сърце разказва за трудностите, с които 6-годишната й дъщеря се сблъсква.

„Не всички са добронамерени, не всички са отзивчиви. Имаше такива родители, една майка от групата нейната забранила на детето си да си играе с моето дете, защото била със слухови апаратчета и нейната дъщеря също искала да има слухови апаратчета”, разказва жената.

За да бъде интеграцията на децата със слухови проблеми успешна, Мария, Александър, Иво, Данчо и Роси посещават и индивидуална слухово-речева рехабилитация.

„Сред още 25-30 деца в масова градина децата, които не чуват трудно биха могли да усвоят пълноценно материала. Но там пък те ще създадат условия да си намерят механизми да общуват с чуващи деца, да се научат да четат по устни, да бъдат поставени в трудна ситуация”, обясни слухово-речевият терапевт Таня Димитрова.

Така се възпитават толерантни хора

Важно е децата да са заедно от малки, да живеят в обща среда. Те създават общество от малки и така изграждат толерантност, която се пренася в училище и след това – в обществото. Това коментира в студиото на „Тази събота” Грета Ганчева от Министерството на образованието.

По думите й може да се говори за „известен страх” у педагогическите специалисти, когато става въпрос за работа с деца със специални образователни потребности. Причината – „не достатъчно добре се подготвят, за да станат учители и се налага в практиката да наваксват знания и умения”. В тази област се полагат усилия чрез национална програма и с европейска помощ.

Тя отбеляза, че самите директори показват желание да се обучават, а има и все повече родители, които искат да се включат в проектите в градини, където специалисти подкрепят както учителите, така и семействата на децата.

Ашод Дерандонян от Фондация „Заслушай се”, който сам чува само с помощта на слухов апарат, посочи, че не се чувства различен. „Изолацията е в нашите глави, но докато сме деца, родителите трябва да повярват в нас. Ако хората не вярват в нас, ние няма да имаме самочувствието да се развиваме”, подчерта той.

Неговият призив беше родителите да приемат децата такива, каквито са – защото те могат да се развиват по същия начин, по който и децата „в норма”.