Липсата на административен капацитет и подготовка на институциите е най-големият проблем на България в справянето със силно увеличения имигрантски натиск. Тази теза изпъкна в дискусия по темата за бежанците, нелегалните имигранти и политическите употреби на темата за мигрантите в студиото на предаването „Тази сутрин” по bTV.

„Не ислямско нашествие, кръстоносен поход, или джихад, а нисък административен капацитет е проблемът на държавата. По-интелигентното е да се опитаме да сложим в ред нашето общество, вместо да мразим хората, които бягат от военни конфликти”, коментира културният антрополог Харалан Александров.

Председателят на ВМРО Красимир Каракачанов подчерта, че България трябва да каже колко бежанци може да приеме, осигурявайки им нормални условия. „Трябва да има разграничение между бежанци и нелегални имигранти. Половината влезли у нас са сирийци, но другата половина са мароканци, алжирци, африканци”, отбеляза още той.

„Разбира се, че трябва да има човешко отношение към човек, който бяга, за да спаси живота и семейството си. За нелегалните обаче трябва незабавно репатриране”, подчерта националистът, според когото „вътрешният министър Цветлин Йовчев говори с два месеца закъснение нещата, които предлага ВМРО”.

Журналистът Иван Бедров изтъкна, че темата трябва да се раздели на две – лошото справяне с проблема от страна на държавата и надигащата се вълна на фашизъм, станала, по думите му, особено очевидна след няколкото националистически шествия в София в неделя. „Чест прави на прокуратурата, че има производство срещу Джамбазки, който призова хората да се въоръжават”, подчерта Бедров.

Каракачанов настоя да уточни, че държавното обвинение е започнало не производство, а „проверка по донос от Българския хелзинкски комитет”, които според него защитавали само „педофили, убийци и сепаратистите от ОМО- Илинден”.

Лидерът на ВМРО посочи, че шествието, в което участва и общинският съветник в София и зам.-председател на партията Ангел Джамбазки е било „провокирано от нападението над 20-годишното момиче”. Той пропусна да коментира обратния аргумент, че в България всеки ден се извършват подобни нападения от български граждани, но те не провокират подобно недоволство по улиците.

Вместо това Красимир Каракачанов подчерта, че в карето между „Лъвов мост”, бул. „Мария Луиза”, ул. „Пиротска” и Женския пазар в населено с 2000 имигранти без документи, влезли в страната „незнайно как”. „Истината е, че сирийците до момента не са извършили нищо, алжирците – да” допълни лидерът на ВМРО, като отрече това да са дискриминационни твърдения, базирани на етническа принадлежност.

Той даде пример с 20-годишния Салахедин бин Аладин, заподозрян за нападението на Виктория Христова в нощта срещу събота. „Той е влязъл в страната през декември, 11 месеца спи в Държавната агенция за бежанците, от януари е подал документи за статут”, посочи Каракачанов и попита защо алжирецът още не е получил отказ на молбата си за статут.

В разговора се включи и депутатът от „Атака” и водещ в партийната телевизия „Алфа” Магдалена Ташева, която в обичайния си стил на говорене настоя България да затвори границата си за мигранти подобно на Гърция и цитира „журналистическо разследване в „Дейли мейл”, според което каналджии таксуват по 3000 евро за прехвърляне на семейство през българската граница.

На противния аргумент, че на българите във Великобритания се гледа като на нелегални имигранти, тя посочи, че те са граждани на Европейския съюз. В същото време тя е представител на партия с откровено антиевропейска реторика, чиято парламентарна група седна демонстративно по време на европейския химн след клетвата на депутатите в 42-то Народно събрание.

В коментар на резултатите от социологическото изследване на „Алфа Рисърч”, което отчита повишен рейтинг на партия „Атака” на фона на антиимигрантската й реторика и прояви, Ташева заяви, че мобилизацията не е само на членовете на формацията, а в „цялото общество”.
Журналистът Иван Бедров контрира, че като крепител на мнозинството в парламента „Атака” разполага с друг инструмент за влияние освен с „глутници чернодрешковци по улиците”.

„Както падаха язовирни стени, така падат и гранични защити. Проблемът е как да спрем страха от усещането, че сме беззащитни”, посочи Харалан Александров.

„Не сме по-големи ксенофоби от други народи. Това е нормална, обяснима и разбираема тревога на хората, когато виждат големи групи различни лица. Друг въпрос е как политическите партии се възползват от опасенията на хората”, подчерта още Александров, според когото политиците не се справят от „липса на цивилизационен опит”.