Почти 140 милиона лева са изплатени като интеграционни добавки през миналата година, но хората с увреждания продължават да живеят в изолация. Изводът е от проучване на Центъра за независим живот.
Според организация средствата се харчат без да помагат реално на нуждаещите се.
Такива като вас не идват
Нина и Живодар Жишеви са семейство от София. И двамата са трудно подвижни и им се налага да използват рампите за хора с увреждания в столицата. Не ги улеснява много.
„Отивам на пощата и тая достъпната врата заключена, и рампата не работи, и студ. Защо, викам не я отключите тая врата – „Защото”, вика, „такива като вас не идват”.
Недостъпната среда е само един от проблемите, с които се сблъскват хората с увреждания всеки ден. Сред останалите са недостатъчните средства за реална интеграция. На Нина месечно за транспорт и се полагат 9 лева и 75 стотинки.
„Правото на човека е да получи интеграция, а не 50 лв. Ако тая интеграция струва 200 лв значи трябва да получи условия или пари, с които да си плати на личен асистент, с които да си плати градския транспорт”, смята жената.
Повсеместна дискриминация
През миналата година над 520 хиляди души са получили почти 140 милиона лева за интеграционни добавки.
„Няма нито една публична сфера, в която хората с увреждания да са равнопоставени с останалите. Иначе казано, дискриминацията е повсеместна. Тежката изолация продължава, тя се задълбочава”, посочва Капка Панайотова от Центъра за независим живот.
Има и друг проблем – помощните средства. Нина е получила количката си като дарение. Не може да ползва тази, за която и дава средства държавата, защото е тежка и се управлява трудно.
