Тази пушка е сред ценностите, предавани от поколения в семейството на доц. д-р Георги Маринов от София.
Неговата прапрабаба Парашкева Вълчева живеела в село Русаля, Великотърновско, когато започнали революционните движения в българските земи преди 150 години. Баща й е пребит от турците и умира от раните си в ръцете на малката Парашкева. Тя се заклела, че ще отмъсти за него.
През 1873 година първенците в селото на Парашкева създали читалище. Но това средище на будителството и просвещението имало тайна мисия – да бъде и център на новоучредения революционен комитет. Парашкева е избрана за касиер както на читалището, така и на революционния комитет.
„Васил Левски и отец Матей Преображенски-Миткалото са присъствали на учредяването на този революционен комитет. Това станало през 1870-1872 година. Моята прапрабаба Парашкева ходила до Велико Търново, за да отчита като касиер парите на революционния комитет. В онези години на робството пътуването на сама жена не е било безопасно. Апостолът на свободата, при едно от посещенията в нейната къща, или й е дал пари, за да купи тази пушка, или й я е подарил”, разказва доц. д-р Георги Маринов.
Пушката е била изработена от български майстори-оръжейници. Малко известен факт е, че в онези години султанът поръчвал на български майстори да изработват пушки за неговата войска.
„Помня, че дядо ми казваше да пазим тази пушка, защото тя е спомен от Васил Левски, подарък на нашата прапрабаба. От книгите, които са написани за революционната дейност на Апостола, се доказа, че той е бил в този район. Често е гостувал заедно с други борци за свобода в къщата на Парашкева Вълчева - с ръководителите на Четвърти революционен окръг, където са провеждали тайни заседания и са укривали оръжие. Там са ходили Бачо Киро, поп Харитон, Георги Измирлиев”, допълва доц. Маринов.
След обесването на Апостола поп Матей Преображенски започнал да води в дома на Парашкева Стефан Стамболов, който по-късно учредил секция на своята партия в село Русаля.
„Българката успява да оцелее до Освобождението, когато в селото навлизат руски военни части. Техният предводител се казвал Висарион, а Парашкева го помолила да бъде кръстник на нейното внуче. Това бил моят прадядо Висарион”, усмихва се доц. Маринов.
„Аз винаги се вълнувам, когато взимам в ръце тази пушка, за да я разгледам, почистя или представя на изложби. Никога не бива да забравяме Левски, той е огромен пример за подражание”, допълва той.
Пушката е преднозарядна – цевта й се пълни с барут, поставя се метално топче или куршум. Ударникът възпламенява капсул и се произвежда изстрел.
Прикладът на пушката е украсен с типичните за българските майстори-оръжейници геометрични елементи, напомнящи слънце и стилизирани цветове.
За съжаление, портрет на баба Парашкева Вълчева не е запазен. Но пушката спомен от Васил Левски ще остане в семейството на доц. Маринов. На 27 февруари реликвата ще бъде показана на изложба в Бургас, посветена на българското оръжейно майсторство и революционното минало на народа ни.
За доц. д-р Георги Маринов
Доц. д-р Георги Маринов е експерт по оръжия и бойна екипировка. Неговото семейство от поколения е свързано с революционното движение през османското робство. Освен ревностен изследовател на историята, доц. д-р Маринов е и председател на Национален съюз „Единение” - доброволна, неполитическа, патриотична и културно-просветна общност на граждани, проявяващи интереси към издирването, съхраняването и популяризирането на изворите на националното ни достойнство и самочувствие.
