Дамгосан като убиец: Има ли прошка за бившия шампион по културизъм?

Бившият шампион по културизъм Емил Скорчев иска смъртна присъда, след като е убил съпругата си. Вярва, че жена му Керанка е в рая.

"Аз се моля да ми бъде простено, Бог ще реши", каза той в интервю пред bTV. "Никой не може да ме накаже повече, отколкото сам се наказах", категоричен е Емил, когото наричат Бесмъртния Емо заради многото му опити за самоубийство.

Вижте цялото интервю на Мария Цънцарова:

Идваме във Варненския затвор. В Тежкия коридор. Тук лежат най-опасните престъпници. Срещата ни е в стаята за свиждане. Дебело стъкло дели престъпниците и техните посетители. В килия в тежкия коридор своята окончателна присъда очаква Емил Скорчев. 33-годишен. Бивш шампион по културизъм при младежите. Водят го четиримама надзиратели. По време на разговора ни при нас остават двама.

Да се страхувам ли от теб?

Вие си преценете.

Убиец си.

Да, направих го това нещо.

За смъртта на колко души се чувстваш отговорен?

Ами тежи ми цялото семейство - баща ми, баба ми, жена ми. Косвено и некосвено.

Физически си убил съпругата си.

Ами може и на баба си да съм допринесъл за смъртта й. Защото не се държах добре с нея, посягах й. Дадох й повече лекарства, може да съм предозирал. Не знам дали е било така. Може да съм виновен и за нейната смърт, тежи ми на съвестта.

Да започнем с твоята съпруга.

Със съпругата ми?

Защо я уби?

Всичко е много комплексно и започва със смъртта на баща ми. Ние се оженихме на 11 август - скрил е от нас, че не е добре финансово, здравословно, и аз му създавах много проблеми - и два дни след сватбата ни се самоуби.

Баща ти е бил уважаван лекар във Варна?

Един от най-добрите.

Баща ти се е самоубил.

Намерихме го, като се прибрахме в квартирата. Нямаше пулс.

Какви бяха причините?

Фалит, аз му създавах много проблеми. Имаше заведени дела срещу мен, той ме оправяше.

И как смъртта на баща ти доведе до убийството на съпругата ти?

Ами оттам започнаха проблемите. Наследих много дългове, прехвърлихме имуществото на баба ми, продадохме всичко, което имахме.

Емил наследява от баща си дългове. За да не му вземе банката апартамента и колата, имуществото е преписано на баба му Елена. Тя, той и съпругата му Керанка заживяват в село Поруек Гешаново.

Продадохме всичко, пробвахме да се занимаваме с аренда на село. Купихме къща на името на баба ми, сложихме пари на лихва на името на баба ми, които останаха от продажбата на апартамента. И 2014-а година баба ми почина в ръцете.

Ние се паникьосахме, че ще наследим имотите и колите, а аз имах задължения и се изплашихме, че банката ще ни ги вземат.

И?

Погребахме баба ми в мазата.

Как така я погребахте в мазата?

Ами не уведомихме властите, че е починала и я погребахме.

Това не е погребение, това е скриване на тяло.

Нещо такова направихме.

Как? Изкопахте дупка в мазето?

Да. То беше изба, покрита земя с плоча. Един кръст сложихме отгоре и всяка сутрин с жена ми преливахме вино и вода, защото тя беше християнка. Направихме опело в църква, просто не казахме на никого, че е починала. Това е.

Ходихте и взимахте пенсията на баба ти, все едно тя е жива.

Да, защото нямаше иначе как да живеем.

Общо каква сума изтеглихте, докато нея вече я няма?

Общо 45 хиляди лева.

Тя на колко години почина?

На 82.

 Кога преди смъртта й й посегна за последно?

 Не си спомням сега. Може би непосредствено преди това. Карахме се, тя се беше залежала, не искаше да става. Ние се притеснихме, че няма лекар, аптеки, нищо няма.

Удрял си я.

Да, нормално, карахме се.

Нормално, казваш.

Ами карахме се, по-агресивен съм. Тоест не е нормално. Какво да ви кажа. Бяхме прекалено изнервени.

Вие бяхте ли близки с баба ти?

Ами да. Тя ме е отгледала от дете. Как съм се родил, тя ме е отгледала. Баща ми и майка ми са се развели още през 89-а. Всичко е правила за мен. Гледала ме е като майка.

Посягал си на най-близкия си човек.

Да. Карахме се.

Как спяхте, докато знаете, че тялото на баба ти е близо до вас?

Ами не бяхме спокойни, гризеше ни съвестта. Ходихме непрекъснато на църква. Жена ми слизаше долу, поливаше гроба с вино и вода, но не ни минаваше.

Малко е зловещо това, което сте направили с твоята съпруга?

Не съм казал, че е добро. То и заради него стана всичко.

И? В момента, в който скрихте тялото, започнаха да се обострят отношенията ви?

Ние се притесняваме. Тя се тревожеше, че ще ни вкарат в затвора.

Колко време бяхте в това положение?

Осем месеца. И през цялото време се притеснявахме, че ще ни обвинят в убийство, че ще ни вкарат в затворите...защото в селото тръбяха, че е изчезнала. Ние казахме, че е при роднини, те казаха, че няма живи роднини. И полицаите започнаха да се въртят, ние се паникьосахме, от изолацията започнахме да се побъркваме.

А изолацията я спазвахте, за да прикриете убийството на баба ти?

Не, в селото не се разбирахме със селяните и не общувахме с тях. Почнаха много полицаи да се въртят около къщата. Чухме селяните да говорят, че ние сме убили баба ми. Паникьосахме се, казах: да се махаме веднага. Три дни не бяхме спали, пихме лекасртва за сън, не лягахме. Започнаха халюцинации, натоварихме буса, взехме животните - имахме три маймуни, два американски стафа. Котките и уличното куче ги пуснахме. Натоварихме всичко и три дни обикаляхме из Варна. Изпаднахме в паника, че едни и същи коли карат след нас, бяхме си внушили, че ни подслушват.

За къде бяхте тръгнали?

Да подарим животните, да хващаме самолета за Лондон и да се махаме.

Емил и Керанка искали да отидат при нейния брат, който живее в Лондон. Но стигнали само да гробищния парк в село Тополи. Там под влиянието на лекарствата и липсата на сън, Емил убил съпругата си:

В един момент жена ми каза, че не я обичам. Аз й казах: Ти луда ли си, ма. Кой не те обича? Спрях колата, слязох и започнах да се мушкам в корема. Мислех, че тя ще ме спре. Защото много пъти, като сме се карали, тя е взимала ножа, започвала е да се мушка в корема. Друг път тръгва да скача от терасата, аз пък се бях наръгал около корема. И така сме правили, за да се спираме. Така знаехме, че единият държи на другия. Малко луда беше нашата любов. Но в този момент, в който стана това нещо, тя не ме спря. Срязах си цялата ръка ей тука. И пробвах да се намушкам, не мислех нормално. Съпругата ми тръгна да бяга. Аз си внуших: край, съпругата ми ме оставя. И я догоних. Казах й: Всичко свърши вече, свърши вече животът за нас. Край. Ще ни опандизят. Посегнах към нея, крещях: Обичам те. Всичко беше като кошмар. Намушках се във врата няколко пъти. Казах й: ти ме намушкай, дадох й ножа. Тя го бутна. Исках да умра с нея. „Боже, прибери ме" каза, усмихна се и си отиде. Един полицаите прибяга, за да ритна ножа, за да не мога да се мушкам, кучетата ни пазиха телата.

Малко го разказваш, все едно си навит на пружина.

Крещях да ни оставят, да ни оставят просто. Те извикаха пожарна, удариха кучето с вода и ме изтеглиха. Това е.

Сега като го казваш това...

Ами гледам да го казвам по-бързо, защото няма нищо интересно. Нищо толкова мистично, нищо толкова харизматично, няма нищо.

Защо не ме гледаш в очите, когато говорим?

 По принцип не гледам много хората в очите. Тежи ми отвътре.

Винаги ли е било така да не гледаш хората в очите?

 Не знам. Бях обезумял, не мислех нормално. Тя също. Няма оправдание за това нещо. Исках да умрем заедно. Затова направих и няколко опита тук, но не се получи. Явно ми е рано.

Викал си „Обичам те”, докато я убиваш?

През цялото време.

Това е извратено.

Ами сигурно, щом така смятате.

Ти как смяташ?

Смятам, че не трябваше да се стига дотам. Да не скриваме баба ми. Просто много ни се събра.

Как обичта и убийството вървят заедно?

Ами обичах я до смърт, исках да умрем двамата. Мислех, че ще ни разделят. Не мислех нормално в този момент.

Емил успява да убие съпругата си, но не и себе си.

После разбрах колко трудно е да се самоубиеш. По-лесно е да убиеш.

Когато се събуди в реанимацията и отвори очи, помниш ли какво си мислеше?

Помня това, което се случи, но мислех, че е сън. Заспивам, събуждам се. И си казвам: това не е истина, това е кошмар.

И когато разбра, че е истина, а не кошмар?

Почнах да правя опити, търсих начини да приключа, защото нямам чиста съвест. Трудно ми е да живея със себе си. Причиних смъртта на най-близките си.

Ти имаш ли близки хора?

Не. Близките ми са в гроба. Друг свят. Близките ми не са тук. Искам да отида при тях. Всичко свърши вече.

Някой идвал ли е да те вижда? На свиждане?

Приятели. Това е.

Какви приятели са ти останали?

От миналото, покрай спорта. От залите.

Какво си говорят, като дойдат?

Ами, честно казано, няма какво да си кажем. Не могат да повярват какво стана.

Емил Скорчев и Керанка се запознали в интернет. Сближили се и заживели заедно. Сега казва, че живее само в спомените.

Ти си ми донесъл нейни снимки.

Да.

Много е красива.

Да. Това момиче сега го няма. Заради мен. Тя трябваше да живее. Не аз. Тя беше по-добрият човек. Правеше ме по-добър.

Изглеждате много щастливи заедно.

Щастливи бяхме.

Как изглеждаше вашето щастие?

През цялото време бяхме щастливи. Тя се радваше на градината. Като берем реколтата от градината, като сме били в чужбина. Тя се радваше. Ходили сме на кино, на всичко. Нормалните неща.

Ти посягал ли си на жена си?

Да, посягахме си. Бяхме буйни и двамата.

Какви наранявания си й причинявал?

Наранявал съм я, като се карахме. Пердашихме се там. Тя ме биеше с лъжици, така бяхме и двамата буйни, агресивни. Това беше животът ни. Затова отидохме на село, за да сме непрекъснато заедно.

Малко сте като Ромео и Жулиета, в някакъв ужасяващ сценарий.

Ами трилър е, да. Това не е хубава, весела любовна история. Това е българска история. В България се живее тъжно, тежкко и монотонно. Обичали сме се много. Тя ми каза: Ако ти умреш, аз пия хапчета и идвам при теб. Ама ти няма да умреш за мен. И то е парадокс, защото аз каквото и да правя, ама не умирам. Това е.

След смъртта й търсили ли са те нейните близки?

Не, няма за какво да ме търсят. Каквото и лошо да кажат за мен, все ще е малко. Искам да се обърна към тях: Лельо Светле, съжалявам. И смъртна присъда ще ми е малко. Знам, че нямам право да искам прошка от никого. Все пак искам прошка, макар че знам, че няма да я получа. Това е.

 Експертиза, възложена от съда, посочва, че Скорчев не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата. Имал шизоидно личностово разстройство в следствие на редовния прием на анаболи, стероиди и ефедрин. Докато убивал жена си, той разбирал какво прави.

Бил си шампион по културизъм?

Да, бях. За младежи. Минало-заминало.

Кога започна със спорта?

Малък съм бил. Баща ми ме записа на карате. Бях много лек, на 14-15 започнах с фитнеса.

Кога започна да взимаш химия?

Като започнаха състезанията. Не можеш да се състезаваш, без да взимаш.

Какво взимаше?

Анаболни стероиди, нормалните работи за спорта.

Нормални?

Всички взимат. Да не се лъжем. Всичко живо взима.

Тези неща са забранени.

В България всичко е разрешено.

Смяташ ли, че химията е повлияла на мозъка ти?

Нервен си, отключва по-голяма агресия.

Само със спорт не може, така ли?

Шампион не можеш да станеш. Единия като не взима, другият като взима - няма как да стане това.

Шизоидно лично заболяване?

Да. Това ми казаха. После казаха, че съм нормален, че разбирам действията си. Не мисля, че съм луд.

Пише, че редовният прием на стероиди, ефедрин са довели до това състояние?

Щом така мислят... Жена ми беше против да ги взимам тези неща. Каза ми, че ставам по-нервен. Че не мога да се видя отстрани. Аз не мислех, но трябваше да я слушам.

Емил Скорчев се признава вината си. Оспорва само един факт от обвинителния акт. Той държи в него да не пише, че жена му вече не е искала да бъде с него и се е опитала да избяга.

Тя никога не е казвала, че иска да ме остави.

Но така е записано в обвинителния акт.

Не е правилно това. Предишната вечер тя направи 300 буркана лютеница. Приготви ни багажа. Тя тръгна да бяга, за да я догоня и да я прегърна и да хвърля ножа... Тя не е искала да ме оставя. –

Какво значение има какво пише в обвинителния акт?

Няма значение, ама не искам да й се слага нищо на нейната памет.

В затвора вече му казват Безсмъртния Емо - заради редицата му неуспешни опити да се самоубие.

В коридора ми викат Безсмъртния Емо - заради опитите. Преди това ме бяха наръгали в сънната артерия, оцелях. Казаха - шестица от тотото. След това припаднах от диуретици. Пак ме спасиха. И така - Бог не ме иска.

Искаш смъртна присъда.

Да. То е продиктувано най-вече от това, че аз без жена си не искам да живея. Всичко свърши. .. На мен ми остана да обикалям гробищата - на баща ми във Варна, на баба ми на село и на жена ми в Бургас. Да съм дамгосан като убиец. Няма смисъл от това нещо. Живот за живот - това е. Поне ще знаят хората, че когато някой посегне на друг, може да бъде следващият.

Кое е по-лесно да умреш или да живееш с вината?

По принцип, като умреш - умираш само веднъж. Като живееш, умираш всеки ден.

Значи търсиш лесното.

Погледнато от друга гледна точка е така. Малко е трудно да се живее с тези неща.

Теб те е страх да понесеш отговорност за действията си.

Не. На мен затворът не ми тежи. Само да не беше на близките ми.

Ама то ти си го направил това.

Да. И да ми го кажете, няма да върнем времето назад.

Тя в рая или в ада е?

Няма къде другаде да е освен в рая. Аз знам, че е в рая.

Ти вярваш в Господ?

Да.

Виждам, че се кръстиш.

Преди това се молех Бог да ни прибере и двамата.

Когато ти си убил любим човек, когато си посегнал на живота си, къде предполагаш, че ще отидеш - в рая или в ада?

Има прошка за всеки, стига да я поискаш с цялото си сърце.

Ти вярваш, че ще ти бъде простено?

Аз се моля да ми бъде простено, Бог ще реши. Казват, че няма непростими неща... Никой не може да ме накаже повече, отколкото сам се наказах. Всичко свърши, това е. Благодаря за вниманието.

В експертиза на психичното състояние на Емил Скорчев е записано: „Опитите му за самоубийство имат характер съзнателни и обмислено взети решения, основани на чувството за вина. Те имат до известна степен демонстративен характер, целящ себеоневиняване, внимание и съчувствие, както и осигуряване на по-приемлив режим в системата на местата за лишаване от свобода."