Животът на много българи, които са отстоявали своите ценности след установяването на комунистическия режим у нас, се е променил неузнаваемо след 1944 година. Тогава, през така наречените лагери на смъртта, са минали около 285 хиляди души.
За преживяното в Белене разказва един от оцелелите.
„Един народ, който не познава своето минало, няма нито настояще, нито бъдеще. Това е истината. Защо си дадох младините за свободата? Защо?” - Илия Траханаров не намира отговор на този въпрос вече 65 години.
По времето на социализма той остава в така наречените лагери на смъртта 13 години. 4 пъти го карат в карцерите за изпълнение на смъртната му присъда. В 4 затвора: „Държат те долу в карцера 3-4 часа, върнат те пак обратно. Отлага се. И тогава ни побеляха косите”.
Най-тежко е на остров Персин. Казвали са му Втори обект. Сега е - природен парк Персина. Никой не знае колко българи излизат живи от 86-те трудово-възпитателни общежития у нас по времето на социализма. Създаването им започва от 1945 г.
До 1962 г., когато се закриват концлагерите, от там минават около стотици хиляди българи. В смъртните актове на починалите пише, че са се самоубивали или са умирали от сърдечна недостатъчност.
Цялата история на Илия Траханаров и българските лагери на смъртта гледайте в bTV Репортерите след централната емисия в 19:00 часа!
