Стотици хиляди хора в света чакат втори живот. Нуждаят се от трансплантация на орган, за да работят, да спортуват, да се смеят, да мечтаят.
Това е история за благородството да дариш, за да спасиш живот и за един футболен турнир, в който лекари, трансплантирани пациенти и футболни звезди играят заедно.
Миналата година България постави началото на балкански футболен турнир за трансплантирани пациенти. Отборът ни се класира на първо място. Сега отново мери сили в Румъния, която пое щафетата на домакин.
В Румъния има 48 болници акредитирани да обявяват донори в мозъчна смърт. В България броят им е 30. Румънците разполагат с 11 центъра, в които се извършват трансплантации на различни органи срещу 6 в България. Това лято съседите ни планират първата си трансплантация на бял дроб. У нас такава все още не се прави.
„Населението ни има много добро отношение към донорството и трансплантациите. 80% от роднините на пациенти в мозъчна смърт разрешават те да бъдат донори”, поясни Виктор Зота, Национален координатор на трансплантациите в Румъния.
Даниел е благодарен на роднините на своя донор. След констатираната мозъчна смърт, те са разрешили черният дроб да бъде трансплантиран. Благодарение на това, Даниел започва своя втори живот. Баща е на три деца, които чакат да се върне вкъщи.
„Чаках около 2 години и половина тази операция, чаках я като ангел спасител, сега се чувствам чудесно. Чувствам се все едно съм започнал живота си отначало. Чакат ме 3 деца вкъщи, две момичета - близначки и едно момче. Близначките направиха точно 14 години когато получих телефонно обаждане, че има черен дроб за мен”, казва Даниел.
Лекарят, който наблюдава състоянието на Даниел, е сред най-добрите трансплантолози в Румъния - Влад Брашувяну от 24 години работи в болница в Букурещ.
„В момента, в който се занимаваш с трансплантации си на върха на своята кариера като хирург. Удовлетворението е толкова голямо, че това колко ти плащат няма значение”, казва той.
Румънските болници получават от държавата 20 хил. евро за бъбречна трансплантация. 35 хил. евро за сърдечна и около 60-70 хил. евро за чернодробна. В България сумите са по-малки.
Генади е българин. Като ученик заминава със семейството си в Румъния, където завършва образованието си. Специализира хирургия в Букурещ. Част е от лекарските екипи, които извършват експлантацията на органите, т.е. изваждането им от донора, изпаднал в мозъчна смърт. Пояснява, че всички органи се държат в специални кутии с лед, за да могат да бъдат транспортирани до пациентите.
Времето от изваждането на органите от донора до трансплантирането им в пациента е различно в различните случаи. На румънците им отнема средно 3 часа когато става въпрос за сърце, 6 часа за черен дроб и 12 часа за бъбреци. От агенцията по трансплантациите в България твърдят, че ситуацията у нас е сходна. Над 90% от операциите в Румъния са успешни, а у нас - над 70%.
Едно от най-важните неща е да се покаже, че тези хора имат нормален живот след трансплантацията. Точно по тази причина доктор Брашувяну сваля бялата престилка и облича футболният екип. Той играе в румънският отбор, който и миналата, и тази година участва в балканския турнир за трансплантирани пациенти. Тази година 4 отбора се борят за първото място.
Жребият отреди турнирът да започне със среща между България и Румъния. Играят се две полувремена от по 20 минути.
Всеки отбор се състои от 7 души - трансплантирани пациенти, живи донори, популярни футболисти от близкото минало и лекари. Няма ограничение в броя на смените, които могат да се правят по време на мача.
Владимир, който е в състава на българския отбор е донор на сина си. Преди 17 години му дарява 25% от черния си дроб. Тогава синът му Стефан е на 6 месеца. Незабавната трансплантация е единственият му шанс за живот.
„Ние с моята съпруга нямахме алтернатива, един от нас трябваше да стане донор. Аз не съжалявам, аз съм горд, че сме минали по този път. След операцията мислех само затова дали е минало успешно при него, дали е проработил органа. Знам, че звучи клиширано, но наистина не съм се замислял за себе си, просто исках да го направя и да спася детето си”, споделя Владимир.
„Това не може да се опише с думи, той ми е спасил живота, това е най-голямата помощ, която можеш да очакваш от някой в живота си”, споделят синът му Стефан.
„Ние никога не сме разсъждавали за него като за човек, който е по-различен от нас, по същия начин приемам и останалите хора, знам че след тази операция животът е нормален”, казва баща му.
В отбора на България има няколко играчи, чиито имена са част от историята на професионалния ни футбол. Братята Мартин и Алберт Зафирови - първият нападател, а вторият - защитник, Мартин Горанов и вратарят Венцислав Велинов - син на легендарният ни вратар Георги Велинов.
„Усещането е много приятно, защото виждаш, че тези хора живеят втори живот и се опитват и играят”, казва Венцислав. Преди години бащата на Венци също претърпява трансплантация на черен дроб. Донорът е мъж, изпаднал в мозъчна смърт. Съпругата му разрешава трансплантацията.
Един от най-добрите футболисти в турнира тази година, Флорин Кожок от румънският отбор, всъщност е лекоатлет. Когато е на 12 губи едната си ръка заради токов удар. Инцидентът обаче не го отказва от спорта. На европейските параолимпийски игри през 2012 г. става шампион на висок скок, а на световните през 2015 г. печели бронзов медал. Учител е по физическо в румънско училище.
„Мисля, че трансплантираните пациенти са по-храбри от мен, все пак са минали през това, живи и здрави са сега, имат повече кураж от мен. По-скоро те са пример за мен, и аз подражавам на тях”, Флорин Кожок.
В отбора на Румъния има и още един популярен техен спортист футболистът Миодраг Белодедичи. Печелил два пъти европейската клубна купа, с два различни източноевропейски отбора - сръбският „Цървена звезда” и румънският „Стяуа”.
„България винаги е била много силен опонент. Играчите са твърди като орех. Винаги когато сме играли срещу българите винаги са били много силни”, казва Миодраг.
Българският отбор се класира на трето място в турнира от 4 възможни след загуба срещу Румъния и победа над Хърватия.
„Тези хора показаха, че може да се играе настървено, но и мислейки, че не трябва да наранят другия, защото все пак трябва да пазим трансплантираните пациенти”, каза д-р Симеонова.
За последните три години броят на трансплантациите у нас се е увеличил около 4 пъти, но все още е далеч от средноевропейското ниво. Чакащите за трансплантация българи са малко над 1000, като най-много от тях чакат за бъбреци.
„Имаме много неща, които трябва да решаваме, да подобрим организацията, да продължаваме да информираме населението, защото това е много трудна тема, донорството е свързано със смъртта, но и с живот”, споделя Симеонова.
Скоро предстои България и Румъния да подпишат споразумение и ако се появи донор в една от двете страни, но няма подходящ пациент, органите му ще се изпращат на другата, ако там има. До края на 2017 г. пък, по испански модел ще бъдат обучени около 200 български лекари за стъпките за доказване на мозъчна смърт.
Не всички пациенти, които се нуждаят от трансплантация, успяват да я дочакат. Някои умират по-рано, други оцеляват. След операцията започват отначало - да работят, да спортуват, да се смеят, да мечтаят. С благодарност към хората, превърнали смъртта във втори живот.
