Има много като тях. Навсякъде по пътя. В Сърбия. И в България. Стотици хиляди на целия Европейски континент. В центровете и по границите, в хaлетата на Белград, и в софийските хостели.
“Посоката на миграцията е от Изток на Запад. Миграцията следва движението на слънцето”, казва бившият външен министър Соломон Паси.
Евродепутатът Мария Габриел допълва: „Никога никаква граница или стена няма да спре онзи, който е решил да намери по-добър начин на живот”.
Европа се сблъсква с най-голямата бежанска криза след Втората световна война. Всяка държава се опитва да се справи сама. „Единствено имаме шанс като Европа заедно с икономическата и дипломатическата мощ на Европа да се справим. По отделни решения няма”, категоричен обаче е бившият зам.-министър на външните работи Филип Гунев.
За четири години много от мигрантите успяха да достигнат заветния запад. Хиляди обаче, остават в капана на междинните станции. В очакване. А Балканите отново с превръщат в зона със стратегическо значение.
Живот, събран в куфар
Зимна вечер в Белград. Тези хора сме показвали хиляди пъти в българските новини. И в световните. Нито един от тях не знае колко време ще остане в Сърбия. Най-много са афганистанците и пакистанците. Идват от Македония и България. Настаняват се тук, защото не вярват на никого. Животът им се събира в куфар.
Стотици намират убежище в халетата по стария път за Калотина след Драгоман. Заради мърсотията и болестите семействата се връщат обратно до границата.
Единственият новопостроен център за мигранти в Сърбия е струвал 200 хиляди евро от ЕС и Германия. И така, само на 10 километра от границата с България, 1 процент от населението на община Димитровград вече са бежанци.
„Най-често си говорим за това, какви са начините да напуснат страната, колко време ще им отнеме, искат да получат информация. Опитваме се да научим нещо повече за тях, за да можем да сме им полезни”, обяснява ни координаторът на центъра Йово Качар.
Освен за този център, Йово Качар отговаря и за съседния в Пирот. За две години работа в Комисариата за бежанците и миграцията, той е посетил различни центрове и места, в които има мигранти.
Буферна зона
След като Унгария и Хърватия затвориха границите си със Сърбия за бежанци, тези хора нямат голям избор. На ден от Сърбия излизат по 10 мигранти. Всички - по списък. Само в Димитровград в списъка вече са включени 25 души. Цифрата става голяма, ако добавим имената от списъците във всички 17 центъра за бежанци в Сърбия. И тези от България. Още по-голяма става и опасността от създаването на буферни зони на Балканите.
„Ние трябва да правим всичко възможно, така че България да не се превръща в буферна зона. Затова отстояваме много ясни позиции. Според сегашния статут държави членки като България или Гърция неминуемо се превръщат в зона, в която рискът да има такъв тип усещане за буферна зона става голям”, коментира Мария Габриел.
Филип Гунев пояснява – разликата между нас и Сърбия от гледна точка на ЕС е, че България е страна на първа линия заедно с Гърция и Италия. Трите държави са в определена степен и транзитни.
7300 са мигрантите в Сърбия в момента. От тях около 1100 остават в халетата. На собствена отговорност. Все още се надяват, че нелегалните трафиканти ще ги изведат по тайните пътеки. Това са хора, които нямат голям шанс да получат бежански статут.
„Техният голям страх е страхът от депортация. Затова отказват да ги настаним в центровете. Страхът им е напълно неоснователен. Защото всеки, който е поискал помощ в Сърбия, я е получил. И е бил настанен в лагер. Все още има свободни места”, категоричен е Иван Мишкович от Комисариата за бежанци.
На браздата
Докато едни мръзнат по халетата, други мръзнат на браздата. И пазят границата между Сърбия и България. У нас официално в момента има 3800 мигранти. Но, колко са в хостелите и на квартири,в момента никой не знае. Само тази седмица на няколко километра от тук, час след полунощ граничните патрули са задържали голяма група мигранти.
„В продължение на 40 минути нашите гранични полицаи бяха отвън на студа, за да могат да настанят вътре в служебните автомобили жените и децата, защото бяха измръзнали и бяха просто на ръба на силите си.”, разказва началникът на граничната полиция в Драгоман Марин Колев.
Комисарят и екипът му пази цялата почти 400-километровата граница между България и Сърбия. За близо 34 години служба в МВР, никога не е виждал такъв бежански поток. Има групи, които патрулите задържат по няколко пъти.
„Голяма част от тях споделят, че са загубили близки и роднини в конфликтите, търсят нещо ново, търсят спокойствие, търсят най-вече сигурност за живота си. В същото време, ни нямат доверие. Аз не знам дали някога ще имат на някого доверие, дори и да стигнат до Германия, знаете с прословутата реплика "Мама Меркел", допълва граничният полицай.
Всеки за себе си
Наблюденията и на Йово Качар, и на Марин Колев показват, че най-важният въпрос за овладяване на ситуацията с мигрантите в момента е липсата на обща политика между отделните европейски държави.
„Унгарците водят съвсем независима, самостоятелна политика. Една ограда, втора ограда, тотално недопускане, броят ги по 10 при условие, че са хиляди в Сърбия, което не е решение. Това са някакви мерки пред ЕС - правим нещо, но същевременно нищо не правим. Ситуацията не се решава с тези действия. Не решава проблема на сръбско-унгарската граница”, коментира ком. Колев.
Филип Гунев отбелязва, че новото полско правителство е с много крайна реторика и визия за миграционната политика на ЕС, а на изборите във Франция и Германия е възможно популизмът също да вземе връх и да затрудни намирането на общо решение.
„Проблемът на миграцията е, че тя се превръща в политически инструмент. Политиката е изкуство да се създават и управляват страховете на хората. А миграцията е изключително удобен инструмент в това изкуство, тя много лесно създава страхове и много лесно може да предлага фалшиви решения за тези страхове”, посочва Соломон Паси.
Всички държави, които са на първа линия, включително Австрия и Естония, както и тройката, която ще поеме в следващите години председателството на съюза, настояват пред Брюксел охраната на външните граници да стане тема номер едно на стария континент. И въпросът да се разглежда в пакет. А, не на парче.
„Съседна Сърбия, тя по никакъв начин не е обвързана да следва тези точни правила, които ние трябва да следваме. Връзка между това, дали някой е подал молба за бежанец тук или е подал молба за бежанец в Сърби – двете не са свързани. Затова координацията между ЕС и Балканските страни е още по-сложна отколкото е координацията между европейските страни, които все пак трябва да следват едни и същи правила”, посочва един от проблемите бившият вътрешен министър.
Какво предстои?
Историята показва, че най-ранната миграция е започнала преди 50 хиляди години. От Африка към останала част на света.
След последните военни конфликти в Близкия Изток Европа е приела 1 милион и 800 хиляди бежанци. Математиката показва, че през следващите 20 години населението в Африка ще достигне до 2 и половина милиарда души. Очаква се поне половината от тях да поискат да дойдат да живеят в Европа.
„Представете си едно село от 100 души и в него тръгнат хиляда мигранти да се заселят. Ми, какво ще стане от това село? Това село ще изчезне. Просто стоте души ще бъдат претопени в хилядата човека, а не обратно. И представете си обратния вариант - един град от 10 хиляди души, който се запитва може ли да приеме стоте мигранти? Може да поеме. 10 хиляди души могат да поемат и да интегрират 100 човека. При това, много добре да ги интегрират. И да не се превръщат в някаква тежест за обществото, а да се превръщат в интегрална част от това общество, част, която развива обществото”, категоричен е Соломон Паси.
Четири години след началото на бежанската вълна в Европа. Остават четири месеца до поредната пролет. Четири месеца до новата бежанска вълна. Йово Качар споделя, че комисариатът се опитва да помогне на всички бежанци в Сърбия. В един от лагерите е наел двама мигранти да помагат в кухнята. Ав най-близкия център до Белград - в Кърняче - жените даже могат да работят.
Не винаги обаче може да се помогне.
„Истината за тях може би е друга. Те смятат, че щом искат, трябва да минат. Ние не можем да го кажем. Даже да няма война, те ще тръгнат. Всеки търси хубавия живот и то с цената на всичко, за съжаление. Мисля, че ще има миграция винаги. Миграцията вече не може да се спре”, откровен е комисар Марин Колев, който пази стотици километри граница.
