Това е история за един живот, който прилича на молитва – тих и силен. История за траповете, когато пътят е само един – този към Бога.
Герой в тази история е Ареф Сафаризаате, срещаме го в Пловдив. Пристигнал в България през 2013 г., а преди това е живял в Техеран, където е учил медицина.
Участвал е във войната между Иран и Ирак, след това животът му станал спокоен, семеен. Ареф имал съпруга и две деца, като живеели според Шериата, но не и според сърцето му.
Ареф е израснал в семейство на християни, като постепенно, но тихо, се обърнал към забранената вяра. Брат му живеел в чужбина и той се допитал до него как да признае вярата си. „Не се притеснявай, признай си го, кажи, защото още по рождение ние сме били християни”, отвърнал му той.
Ареф започнал да чете тайно Светото писание у дома. Разказва, че с всеки ред ставал все по-убеден и все по-смел с вярата си, докато един съпругата му, мюсюлманка, не намерила Библията му.
Жена му го напуснала моментално, заедно с двете им дъщери. Не закъснял и първият арест за Ареф. Той е арестуван на улицата, а в дома му полицията намира десетки библии. „Само когато искаха да ме разпитат ме изкарваха от затвора, слагаха ми специални очила, за да не виждам от къде минавам и след това пак ме вкарваха там, във водата. Много малка стаичка с 25 см вода. Беше много страшно. Полицаите ме пребиха, стоиш във водата, изкарват те, бой и пак те вкарват вътре със счупени зъби”, спомня си Ареф.
„Непрестанно виках Господ. Той даваше сили и издръжливост. Казвах: „Моля ти се, Господи, спаси ме оттук, аз теб те заобичах и просто се чувствам такъв, какъвто съм се родил и сега показах моята вяра пред моето общество и пред приятелите. Не се плаша от цената, която плащам затова, че съм християнин, това съм аз”, допълва Ареф.
Докато лежи в затвора съпругата му подава молба за развод и го получава. Ареф е арестуван общо четири пъти и между всеки един арест разказва, че намирал нова Библия и започна да събира близки в дома си и да им разяснява Писанието.
Ареф не е единственият, който прави това – получил подкрепа от брат си, протестантски пастор в Холандия. Така Ареф се превърнал в част от най-преследваните християни в ислямската република – протестантите.
По данни на доклад за правата на християните в Иран, изготвен от финландските имиграционни служби през 2015 г. най-много новопокръстени иранци са протестанти – над 70 хиляди. Иранските власти от своя страна са забранили воденето на християнски служби на персийски, а църквите се затварят една след друга.
Това води до един особен религиозен феномен наречен „домашна църква”. Властите преследват всеки, който събира хора в дома си или посещава подобно място. Именно в такава църква започва да „проповядва” Ареф.
„Последният ми арест беше психически тормоз. Идва началникът на смяната и ми казва „Тази вечер теб ще те убия” и аз чакам и се моля. Минава цяла нощ, чакам някой да дойде да ме убие. След това минава друг ден. Два-три дни чакам така и накрая идват и ми слагат въже, връзват ми краката и така стоя, а мъчителите просто се подиграват с мен. Аз не знам къде съм стъпил и някой бута някакъв стол отстрани, който изтропва и тогава започват да се смеят”, спомня си Ареф.
С помощта на приятели, без документи, без багаж – само с дрехите на гърба си, Ареф напуска Иран през планината. Минава през Турция и влиза в България на път за Холандия, за да отиде при брат си.
На изхода на страната ни го арестуват. След престой в Бусманци, докато чака да получи бежански статут, отива в Капиновския манастир, където помага на игуменката. Той всеки ден е в храма и за първи път разказва, че е намерил своето спасение.
Ареф не подозирал, че пак там, пред олтара, ще срещне и любовта.
Тогава Невин, адвокат от Истанбул с български корени, тръгнала към концерт близо до манастира, но се отбила в Капиновския манастир, за да запали свещ.
Там тя срещнала един необикновен непознат. „Не ми излизаше от ума, като човек, като тип. Все по някакъв начин си мислех за него и това ме накара да се върна там”, казва Невин.
„Аз се влюбих още от първия момент, в който я видях, обаче да си помисля, че може да се случи нещо между нас – беше невъзможно”, спомня си Ареф.
Но именно това се случва. И така двамата започват нова борба – Ареф да получи хуманитарен или бежански статут, да има документи за самоличност и двамата да заживеят като нормална двойка.
В деня, в който решили да се оженят получили отказ от Агенцията за закрила на Бежанците. Оженили се символично пред приятели, но с насълзени от страх очи.
Ареф обжалвал решението пред Административния съд, но той потвърдил решението на Агенцията.
Ареф и Невин се молят окончателното решение на съда да бъде различно, за да не депортират Ареф в Иран.
Ареф ще разбере съдбата си в края на 2017 г. – тогава Върховният Административен съд ще се произнесе по неговия случай. Адвокатът му и близките му се надяват в съдебната зала да разгледат случая на Ареф като отделна човешка история. Една от причините съдът да се произнесе негативно е, че Ареф не може да разкаже за арестите си с конкретни дати.
Статистиката за затворените и измъчвани заради вярата си е трудна и почти невъзможна. От Организацията на Обединените нации алармират за арести и измъчване на християни, които не намаляват. Веднъж получил чуждо гражданство, избягалите от Иран трудно говорят за новия си живот.
От Агенцията за бежанците обясниха, че Ареф можел да убеди съда в своята история, въпреки, че това не се е случило с тях.
„Аз харесвам тази държава, християнска държава. Останах тук. Какво ще стане наистина не мога да кажа, само Господ знае какво ще стане, аз не знам какво ме очаква”, казва Ареф.
Едно от малкото неща, които Ареф носел със себе си докато бягал от Иран е малка Библия с червени корици. Той вярва, че само тя ще му помогне, за да се върне отново там.
