Едва ли има някой, който да не помни кадрите от нощта, която поведе Турция в различна посока. Онази юлска нощ, в която Ердоган бетонира режима си и намери милиони поддръжници, но и прогони хиляди юристи и учени, преподаватели и хора на изкуството, държавни служители.
България предаде на Анкара седем турски граждани, хванати в средата на октомври в задната част на камион при опит да преминат нелегално от България в Румъния. Според разпространената информация те са заподозрени за връзки с ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен.
Скрити в тайника на камион в онази нощ са общо 9 души. Двама сирийци, трима бивши полицейски началници от Диарбекир и Коджаели, както и доцент от Университета в Малатя. Сред тях са и журналист от закрития вестник „Заман", учител от Средно училище в Бурдур и собственик на магазин в Турция. Всички с една цел - да преминат в Румъния. Неуспешно. Шофьорът на тира остава у нас, в ареста. До центъра в Любимец стигат само двамата сирийци.
„От границата с Румъния директно са ги върнали, казали са им, че ще бъдат оставени, че ще бъдат закарани в бежански лагер, дали са им формуляри да подпишат какъв багаж носят в себе си, те са го подписали и са с нагласата, че отиват в бежански лагер и че са написали молбите за убежище, но оттам нататък се озовават в Одрин”, обясни бившият главен редактор на в. "Заман - България" Мехмед Юмер.
Сейит живее в Германия и е брат на един от задържаните – Сонер. Сейит показа онлайн разговор помежду им след задържането у нас.
„Хванаха ни в България към Европейския съюз. Може да ни разследват. Имаме ли право на предоставяне на убежище”, пита в разговора Сонер, а брат му отговаря положително. „Казах му: "Мили братко, България е част от ЕС, затова подайте молби за убежище". Той ми каза: "Ок, ще го направим", казва Сейит .
„Моят брат е учител. Останалите трима също са комисари в Турция. Те знаят какво трябва да правят. Аз изрично му казах: България не може да ви върне в Турция. Той ми писа: Говорихме с българските полицаи и те ни казаха: Ок, ще отидете в София, където има бежански лагер. Това ми написа”, допълва той.
Към този момент никой от близките не се съмнява дали бегълците са в сигурност в страната ни. До следващото им обаждане. „Обади се отново и каза: „Аз съм в Истанбул и ще ме съдят там". България ме изпрати тук. Бяхме шокирани”, заяви Хайдар, син на един от задържаните.
За службите у нас няма нищо шокиращо. Според властите седмината турски граждани не са потърсили закрила, не са споделили, че бягат от режима на Ердоган. Затова спрямо тях е издадена заповед да бъдат незабавно отведени до границата и предадени на турските власти.
По думите на вътрешния министър Румяна Бъчварова процедурите в тези случаи са няколко и са били спазени.
Според председателя на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев обаче е нелогично те да не поискат убежище, тъй като знаят какво ги очаква.
„Те не са необразовани хора, знаят и какъв е законът и какво е международното право. За съжаление обаче, те не са имали достъп до адвокатска защита и мисля, че нарочно са държани далеч от адвокат, тъй като той би могъл да предотврати това връщане”, смята Кънев.
„Техни близки са ги посъветвали, че България е в ЕС и те не са се съмнявали, че България ще им даде убежище, това им е било голяма надежда”, посочва и Мехмед Юмер.
Бягството на турски граждани съвпада с новата серия арести и масови уволнения в южната ни съседка. След опита за преврат досега са уволнени над 100 хиляди служители в подозрение за връзки с ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен. Това са учители, университетски преподаватели, журналисти, съдии, лекари, полицаи, прокурори, военни. Всички са преследвани заради съмнението, че са част от така наречената "Паралелна турска държава" - организация със съкращението ФЕТО, която властта в Анкара сочи като виновна за пуча.
Твърди се, че 32 хиляди души са в ареста. Вече са със седем повече.
„Може би утешителното в случая е, че няма репресии и насилие, не се оплакват от такова нещо - те ще си останат в затвора и ще чакат обвинителните актове, но това са едни почернени животи, близките им, децата им са при техните роднини, това е потъпкване на човешкия им живот”, коментира Юмер.
Официална информация от Турция липсва. По разказа на близките няма производство заради нелегалното напускане на страната. Задържани са, защото са използвали мобилно приложение за комуникация.
„След опита за преврат там не се задават много въпроси, а просто се повдигат обвинения и се вкарват в затвора неудобните на властта. Колкото и странно да звучи, в Турция може да попаднеш в затвора заради едно приложение”, заяви Юмер.
„Не ни позволяват да се чуем или видим с баща ми, не знаем как е. Той е болен, не можем да наемем адвокат, защото всеки се страхува. Майка ми непрекъснато плаче, отчаяни сме”, казва Хайдар.
Отвъд личната трагедия на засегнатите остава въпросът за правото в една правова държава. За случая у нас разбираме през турските медии, не за първи път.
„Самото българско законодателство предвижда друг ред, по който този случай трябва да се реши. Първо, това представлява престъпление по българското законодателство. Второ, обичайно, в повечето случаи компетентните български органи, когато някой влезе и пребивава незаконно, не под определена форма на трафик на хора, имат навика да преследват по наказателния ред тези лица. Тук много бързо някак се реши така, че случаят е маловажен”, изтъква Христо Христев, преподавател по право на ЕС.
„Как е гарантирано на тези лица правото на защита? Защо не са задържани в България, докато не се изчерпа това право? Казват от МВР, че те не са искали адвокат и не са искали да упражнят правото си на защита. Имат ли доказателства за това”, пита той.
„Нито един от тях на нито един от етапите на осъществявания контакт с тях не е декларирал политически причини за напускане на Турция. Лично съм се запознала с документите и показанията. В последващите твърдения, които се появиха в медиите, противоречат на тази процедура”, категорична е Румяна Бъчварова. Това е част от отговора на вътрешния министър след запитване на депутати преди два дни.
Сейит е убеден, че българските полицаи получават пари от Турция, за да връщат тези хора.
„Да връщат някого в Турция по европейския закон е забранено. Имаме сънародници, които идват от Турция през Гърция към нас, Гърция не ги връща. Защо България го прави? Това не го разбирам”, посочва той.
Висшият адвокатски съвет, председателят на Върховния касационен съд, омбудсманът - официално заявяват, че има много въпроси около действията на МВР.
„Видяхме същия случай, същата беше хипотезата с Бююк, да се опитваме да интерпретираме по друг начин случая, да се опитваме да си заравяме главата като щрауси в пясъка, да търсим някакви формални основания, с които да обясним какво се е случило”, заяви Христев.
„Проблемът във всичко това е, че много лесно са разписани правата, които тези лица имат. Казани са и в Конституцията, и в европейски актове и ние най-безпардонно ги газим и в случая с Бююк, и в следващите случаи, и вероятно в някои други, за които ние не знаем”, убеден е той.
От МВР отчитат, че до края на септември от страната ни са изведени точно 66 турски граждани и 7 през последния месец. Не става ясно колко са предадените през последните три месеца след опита за преврат в Турция.
„Подозирам, че зад тези трудно обясними действия на МВР, на различни органи на МВР, стоят определени политически съображения и цели, някакво особено разбиране на това, че ситуацията на отношения между България и Турция, свързани с бежанския поток, трябва така да бъде "отиграна", допълва Христо Христев.
В Конституцията никъде не пише, че предписаният в нея правов ред, гарантираните права на гражданите, правомощията на различните институции на публична власт се отменят, когато някакъв политически връх реши, че той действа по друг начин, защото според него това е политическата целесъобразност. Това не е правова държава”, категоричен е той.
Контролът върху действията на властите за принудителните връщания е чрез неправителствените организации. През май министерството на вътрешните работи прави конкурс за независими експерти, които в рамките на година и половина трябва да наблюдават дали се спазват правата на мигрантите при принудителното връщане и да изготвят стандарти, по които да се работи. Проектът е за 75 000 евро, средства от Фонда за убежище, миграция и интеграция. Центърът за изследване на демокрацията е единственият кандидат.
„Филип Гунев доста години работеше в центъра, преди да стане заместник-министър на вътрешните работи. Ако имате заместник-министър на вътрешните работи, който е работил във вашата организация и трябва да следите противозаконната дейност на министерството, тя е очевидно противозаконна, и в този случай, и в случая на връщане на бежанците. Това само по себе си вече създава една презумпция, че тази дейност може би ще бъде по-скоро за прикриване на противозаконните действия на МВР”, отбеляза председателят на БХК Красимир Кънев.
„Нашата работа не е да прикриваме, нашата работа е да наблюдаваме спазването на човешките права, да служим като гарант за хуманно отношение в процеса на връщането на тези граждани”, изтъква Мила Манчева, старши изследовател в Центъра за изследване на демокрацията.
От центъра казват, че са в начален етап на проекта и реално ще започнат да наблюдават действията на МВР по принудителните връщания едва след няколко месеца. Според тях има много противоречия в процедурата, по която са действали властите в случая със седемте турски граждани, но той няма да влезе в мониторинга им.
Изпратихме повече 15 въпроса по казуса на МВР. Сред тях - с какви мотиви е предприето незабавното извеждане на турските граждани? Къде са документите и протоколите от разпитите им? Има ли политическо решение турските граждани, които властта в Анкара преследва да се предават в замяна на контролиран бежански натиск? Никой от ръководството на министерството не застана пред камерата на bTV Репортерите.
Семействата на поне двама от предадените турци са категорични, че ще продължат да търсят тези отговори и ще съдят България в Европейския съд по правата на човека.
„Правовата държава по някаква причина може би временно е отменена”, констатира Христо Христев от ЕСПЧ.
„В един момент ние се превръщаме в маша точно на репресиите на режима на Ердоган. Мисля си, че като мине малко време, ще се срамуваме от този епизод”, заключва той.
