Седемдесетте души, които работят в Столичния зоопарк, знаят най-добре какво е да се грижиш за над 2000 животни от 280 вида. Те са и главните герои в следващата история.
В зоологическата градина в София слоницата разбира немски, най-голямата змия се казва Пухчо, човек е приет във вълчата глутница, а тигрицата се гали като домашен любимец.
Работният ден в зоопарка започва много преди да дойдат първите посетители. В кухнята се подготвят дневните дажби храна. Всяко животно има определен хранителен режим, а диетата им се разнообразява като редуват се различни видове месо или плодове, в зависимост от вида.
По думите на д-р Манол Нейков – Директор на Софийския Зоопарк, Сектор хранене на животни – правилните порциони и качествената храна са от основно значение за здравето на животните и тяхната плодовитост.
„Животните при нас имат достатъчно храна и не гладуват, но следва и да не се прехранват – това е изключително опасно”, казва той. По думите на експерта е много интересно да се работи със зоопаркови животни поради спецификата им.
„Всяко има неговата биология, неговите условия и изисквания през зимата, през лятото – помещения, аранжировка – неговото си поведение, неговия си характер и са разнообразни”, допълва той.
За много от служителите на зоопарка, работата там е сбъдната мечта, мисия и начин на живот. С общи усилия са преобразили бившата столова в люпилня, поправили са стари инкубатори, сковали са къщички за малките птици.
„Когато като малка ме питаха какво искаш да станеш като пораснеш – това исках да стана като порасна, затова съм тук. Иначе съм работила и други неща, но това ми беше детската мечта. Радвам се, че успях да я осъществя. Дори не го приемам като работа, а като начин на живот”, споделя гледачът Соня Геновска.
Разказва, че от началото на 2016 г. има много малки животни в зоопарка. Затова и гледачите се организирали и решили да използват помещенията, които години наред стояли безстопанствени.
„Искахме да подкрепим природата, защото с птиците основно има голям проблем на езерото – те не могат да оцелеят там. Затова решихме да ползваме помещението, възстановихме инкубаторите, които също години наред не са били ползвани. Направихме си места за отглеждане на малките пиленца... Колеги се събрахме, спонтанно се роди идеята, много ми хареса, че всъщност това се случи”, коментира Геновска.
Първите резултати вече са налице. След повече от десетилетие липса на лебедови гъски, след повече от 10 години липса на такива. Заложени са още и яйца на фазани, паун.
Геновска споделя, че честите нощни смени си заслужават, когато „видиш, че животното расте пред очите ти”, няма нещо, което да е трудно.
По думите ѝ най-интересното животно, което е отгледала от новородено е едно лапундерче.
„Толкова лесно и едновременно толкова трудно беше, защото се гледа се като човешко дете”, изтъква Геновска.
Лекарите в зоопарка са сред хората, за които работното време не важи. Освен за извънредни ситуации те отговарят и за рутинни процедури като маникюра на слоницата Артайда.
„Много е важно през цялото време, докато се манипулира да ѝ се говори. По този начин се раздвоява вниманието и тя се разсейва”, коментира д-р Иван Цветков – ветеринарен лекар в Зоопарк София.
Доктор Цветков и гледачите на Артайда се занимават с ноктите ѝ всяка седмица, защото процедурата е от особена важност за здравето ѝ. 53-годишната слоница живее в столичния зоопарк от 12 години. Пристигнала е от немски зоопарк, където е живяла, след като е била конфискувана от цирк. Един от хората, които се грижат за нея от самото начало е Иван Иванов. Освен за Артайда, той отговаря и за носорога, и за хипопотама в зоопарка.
„Когато съм с гръб към нея тя тропа, троши, чупи ... това е признак, че съм ѝ обърнал гръб, не ѝ обръщам внимание... Тя обича да има повече внимание, да има повече обноски, сега може и да ме наплюе”, разказва Иванов.
Споделя, че всички животни са му любимци. Въпреки това най-много се занимава със слоницата, тъй като болните ѝ крака изискват повече грижи.
„Немците ѝ даваха 3-4 месеца живо, защото имаше много лоши предни крака. Състоянието ѝ изисква постоянство – пилене, търкане на нокти. Тя няма как да си изтърка ноктите в зоопарка”, допълва Иванов. По думите му никой не пита дали ти е приятно или не, но няма как да се откаже от ангажиментите си.
Сред хората, които общуват по-лесно с животните, отколкото с хората, е Мария Тереза Кортес Гарсия. Работи в зоопарка от 13 г., а от няколко е станала неизменна част от глутницата на вълците.
Вижте повече в цялото видео:
„Съвсем в началото дойдоха като малки. На 14 или на 15 дена бяха и всъщност съм ги гледала на биберон. Т.е. приемат ме за майка им”, споделя тя.
„Затова и досега ме пазят. Човек винаги трябва да има едно наум. Не можеш да кажеш, че влизаш вътре и всичко е наред... Едно животно може много да те обича, но ако му има нещо – боли го зъб, или нещо в момента не е наред, може да реагира, да се обърне и да ти направи нещо”, разкрива Гарсия.
Въпреки това за 13-те години в сферата не е имала инциденти.
„Не е въпросът да те е страх, защото това се усеща. Въпросът е като влизаш да мислиш какво правиш. И да си проиграл няколко ситуации – как можеш да реагираш, какво да направиш, къде да застанеш, ако нещо се случи, защото трябва да има начин да се измъкнеш, иначе ... става страшно”, казва още тя.
На въпрос дали ѝ е по-лесно да общува с хората или с животните, Тереза е категорична – с животните.
„Просто са по-честни. Животното, ако не те харесва ще си го покаже. Тогава си знаеш мястото и дори и с такива животни можеш да работиш. С хората обаче не е така”, смята тя
Един от непопулярните сред животните служители на зоопарка е д-р Иван Цветков. Голяма част от обитателите свързват появяването му с инжекции, лекарства и прегледи.
„Не очаквам да ме харесват след толкова болки, които съм им причинил. Но за мен е по-важно да са здрави”, казва ветеринарният лекар д-р Иван Цветков.
Тайната на успеха му се крие в търпението, с което подхожда към всяко животно.
Разказва, че любимка му е била слоницата Зита, защото можел да влиза при нея напълно спокойно.
Повечето хора в столичната зоологическа градина казват, че всяко животно им е любимо. Един от гледачите, обаче споделя, че има и научен интерес към мечките, за които се грижи.
Преди три години се дипломирал като магистър по зоология. В магистърската си теза разглеждал поведението на мечките в софийския зоопарк.
„Малко или много като животни в плен имат прояви на някакво стереотипно поведение”, коментира Петър Стоянов – гледач Мечки.
„Тук не изразходват никакви усилия за това да си намерят храна, да се пазят, да пазят малките си, така че трябва по някакъв начин да компенсираме това и повечко време да сме с тях. Свикнали са всички да правят определени неща за награда”, допълва още той.
Гледачите познават всички характери. Кафявият мечок Тони например не обича краставици и домати, а Балу обожава да гледа дъжда.
„Общо взето почти постоянно говорим за работа, дори и да не сме на работа... като цяло екипът е на ниво”, смята Стоянов.
По думите му ангажиментите в зоопарка са много повече от работа. Близките и приятелите на работещите в зоопарка, „дотолкова вече познават животните само от разкази, че идват на гости. Бивши работници също не губят връзка, питат за животните. Като цяло човек погледне много трудно се откъсва”, изтъква гледачът на мечките.
Един от най-дългогодишните служители в зоологическата градина е Радко Сертов, който е и главен куратор на зооколекцията.
„Работил съм с влечуги, с вивариума, с рибите, с големите котки, с мечки. Лъвът Славчо по принцип е любимец на всички, но мога да кажа, че Мърдок също ми е любимец. Ами той е малко по-тигърски характер”, разказва Радко Сертов, който работи в зоопарка от 23 години.
Според него посетителите у нас, и в региона, не се съобразяват с препоръките да не влизта в контакт с животните или да не ги хранят.
„В западните зоопаркове съм наблюдавал, че подобно нещо никога не може да се случи”, подчертава той.
Посетителите често създават проблеми на животните и на хората, които се грижат за тях.
Веднъж някой хвърлил сухоземна костенурка на кафявата мечка, друг извадил пистолет на гледач, който го помолил да не дразни животните. Репликата – „Платил съм си, ще правя каквото си искам” е чувана не веднъж.
Възпитание на уважение към природата е една от целите на Екологичния научно-образователен център в зоопарка. Всяко година десетки деца преминават през лятното училище, където освен да научат много за животните могат да се срещнат отблизо с някои от тях.
„Основната ни цел е да възпитаме отношение на респект и уважение към природата и животните, тъй като тези животни, които ние отглеждаме в нашата зооколекция не са просто за забавление на публиката, а са посланици на своите видове”, обяснява Катерина Зарева –Симеонова от Екологичния Научно Образователен Център.
По думите ѝ има и много деца, които избират професионално да се занимават с животни.
„Радвам се като видя колко много знаят за животните. Освен това отношението към тях и отношението към света и хората са свързани – когато имаш интерес и добро отношение към животните ти си един добър човек”, смята Катерина Зарева –Симеонова.
