Изследване на Институт "Отворено общество" отчита драстично нарастване на броя на гетата и така наречените "джобове на бедност" в столицата – те са вече над 100. Това е несравнимо повече в сравнение с другите европейски държави.

Най-много са гетата в западните квартали на София. Появяват се и в индустриални райони, при железопътните линии, там където има изоставени постройки – общежития, складови бази - това е топосът на бедността.

Според експерти, принципът е, че бедността привлича бедност т.е. там където вече има образувано гето, се формират джобове на бедност, които или се вливат в гетото или поставят началото на ново. Някои от тях са толкова големи, че даже вътре в тях има съпротива – самите бедни казват, че не искат повече нови бедни около тях.

Не е само ромски проблем

Видимата част от гетата е свързвана с ромското население, защото бедността сред тях е много голяма. Това, обаче, не е ромски процес, а е свързан с бедността. Изводът, който се налага е, че все повече не-роми формират такива групи.

Принципът е, че хората търсят икономически по-стабилни райони, т.е. по-големите градове. По последни данни това са Варна, Бургас, Пловдив, Стара Загора и разбира се София.

Това място носи името Камбоджа

и като Камбоджа впечатлява с екзотика и дух... но на бедността. Максим Асенов е проповедник от ромски произход, но живее различно, изглежда различно и мисли различно.

„Нуждаят се от това да бъдат интегрирани. Много от тях искат, други не искат, преди мялко видяхте един кадър с една жена, която е ядосана. Гневът в сърцата им най-вероятно е свързан с това, че има много наблюдатели на болката в днешно време."

Максим знае за това място. Има приятели тук. Обяснява ни, че Камбоджа се е залепила към Факултета и с годините са станали почти едно.

„Разбира се проблеми има, има кражби, престъпност, това са неща, които са лицето и есенцията на всяко затворено общество, което не е образовано и е безнадеждно един вид, но съществуват, те са там, но са нещо което е интензивно, по мое наблюдение."

Защо бедните избират големите градове?

„Предполагам, че това е свързано с икономическата стабилност на този район. И с възможностите за намиране на работа, макар и не на трудов договор, макар и не високо квалифицирана, макар и в частния сектор”, коментира социалният работник Росица Милкова.

Как действат из Европа

Опитът на другите страни от Стария континент е свързан със социална и жилищна политика на централно и местно ниво. „Със сигурност само даването на жилище, без това да се наблюдава от социални работници и без да има цял пакет от други мерки, това си е чиста катастрофа, то просто деградира, изоставя се, продава се”, посочва изследователят Боян Захариев.

Предупреждението на експертите: ако не се вземат мерки- гетата ще се разрастват и ще стават повече.