Пропуски в законодателството и слабата компетентност на властите оставят ненаказани почти всички престъпления от омраза в България. Такова е притеснителното заключение в доклада на международната правозащитна организация „Амнести Интернешънъл” – „Пропускайки същественото. Липса на адекватно разследване на престъпления от омраза в България”, публикуван в понеделник.
Неспособността на държавата да се справи с вкоренените предсрасъдъци предизвиква допълнително насилие и дискриминиция срещу хората, търсещи убежище, мигранти, мюсюлмани, гей, лесбийки, бисексуални и транссексуални, обобщава документът.
„Стотици хора от малцинствата са станали жертви на престъпления от омраза, а броят на онези, които не вярват, че държавните власти ще ги защитят, е още по-голям”, коментира Марко Перолини, който изследва дискриминацията в Европа за „Амнести Интернешънъл“.
Хулиганство вместо расизъм и ксенофобия
Въпреки че в България съществува законодателство за съдебното преследване на престъпления от омраза, свързани с расизъм и ксенофобия, държавните власти не разграничават отделните престъпления като такива. Вместо това повдигат обвинения за престъпления с хулигански подбуди, които са по-лесно доказуеми, но със значително по-леки последствия за извършителите.
„Това се дължи от части на факта, че много от служителите нямат необходимите знания и опит да приложат на практика съществуващите закони”, отчитат от „Амнести Интернешънъл”.
Показателен е примерът с Назир – иракски гражданин, търсещ убежище в България, който през септември 2013 г. е нападнат от осем или девет души с метални боксове. След побоя той претърпява две операции и остава в болница девет дни. По време на престоя в лечебното заведение Назир не е посетен от полицаи, които да вземат обясненията му, а по-късно органите на реда отказват да регистрират жалбата му. „Полицаите ми казаха, че ще ме изпратят обратно в Ирак, ако не си вървя”, разказва пострадалият.
В отговор на запитване на правозащитната организация от МВР обясняват, че след вътрешна проверка двама служители са били наказани за неправомерни действия. Остава неясно обаче дали е започнало разследване по нападението над Назир.
По данни на „Амнести Интернешънъл”, предоставени от българската прокуратура, между януари 2013г. и март 2014 г. държавното обвинение е образувало 80 досъдебни производства за престъпления срещу етнически малцинства – включително мигранти, хора, търсещи убежище, роми и етнически турци. Събраната информация е непълна и не отразява максималната степен на извършените деяния, посочват от международната организация.
В доклада е припомнен случаят със зверския побой над българския гражданин от турски произход Метин, когото скинари нападнаха, смятайки го за бежанец. Младият мъж остана в кома в продължение на седмици. Преди нападението един от нападателите извикал на мъж, който се намесил, докато скинарите са се опитвали да нахлуят в жилището на Метин: „Защо защитаваш мигрантите? Те убиват български момичета”.
През есента на 2013 г. това бе поредното от серия престъпления от омраза след случая с нападнатата от алжиреца Салахедин бин Аладин продавачка Виктория. Дни преби атаката срещу Метин 17-годишен сирийски младеж бе намушкан с нож пред общежитието във „Военна рампа”, а цветнокожа жена от Камерун бе бита на автобусна спирка.
Полицейските служители задържаха нападателите на Метин на място и по случая бе образувано досъдебно производство за опит за убииство - с хулигански подбуди.
„Често органите на властта не обръщат внимание на дискриминационните елементи на престъплението, като расистки обиди. Хулиганството не служи като заместител за съдебното преследване на престъпления от друго естество”, подчертава Марко Перолини.
Дупка в Наказателния кодекс
Докато престъпленията с мотив ксенофобия и расизъм поне фигурират в нормативната уредба, за свързаните с хомофобия не съществува законодателство и те се третират единствено като хулигански прояви, отчита „Амнести Интернешънъл” в доклада си. Сексуалната ориентация като мотив на престъпленията от омраза е включена в проекта за нов Наказателен кодекс, представен преди година от кабинета „Орешарски”. Новото правителство предстои да се ангажира с промяната, подчертават от организацията.
Като емблематичен пример за този род престъпления в България се посочва убийството на 25-годишния Михаил Стоянов в Борисовата градина на 1 октомври 2008 г. Той бе пребит до смърт, защото нападателите му Александър Георгиев и Радослав Кирчев го оприличили на хомосексуалист. Според показанията на един от разпитаните в рамките на разследването двамата заподозрени са били част от група, която е имала за цел да „прочисти” парка от гей хора.
Заради пропуски в законодателството, прокуратурата повдига обвинения за убийство с хулигански подбуди. Прокурорът по случая споделя с „Амнести Интернешънъл“, че заради ограниченото законодателство не е могъл да вземе под внимание хомофобския мотив в обвинителния акт.
Липса на доверие
Не по-малък е проблемът с липсата на доверие на жертвите на подобни престъпления към правораздавателната система в България. По-голяма част от тях не съобщават за насилието в полицията, защото не вярват в адекватната реакция на органите на реда и се притесняват от допълнителна дискриминация, се казва в доклада на „Амнести Интернешънъл”. В него са цитирани данни от проучване на Европейския съюз, според които девет от десет лесбийки, гей, бисексуални и транссексуални в България, които са претърпели насилие или заплахи, не са уведомили полицията за тези случаи. Малък брой от тези, които докладват за престъпления от омраза, получават справедливост чрез съдебния процес или обезщетение, допълват от организацията.
От липса на справедливост се оплаква Аурора – тъмнокожа френска гражданка, бита на автобусна спирка. Нападателите й - седем или осем души, имитирали звуци на маймуна, преди да започнат да я ритат. По време на побоя извършителите споменават нейната етническа принадлежност, което прави очевиден факта, че тя е жертва на расистка атака, подчертава „Амнести Интернешънъл” в доклада си.
Жената обаче не е призована в съда в качеството си на пострадало лице и не е била информирана за съдебно заседание по нейния случай. В отсъствието ѝ съдът оправдава заподозрените и им налага само глоби за расистката атака.
„Част от мен умря в този ден… още повече като знам, че тези хора бяха само глобени и че дори не бях уведомена за съдебното заседание. Това не е честно, не искам пари или друго, искам само тези деяния да бъдат разпознавани и санкционирани адекватно така, че по възможност в бъдеще подобни неща да не се случват отново”, казва Аурора пред „Амнести Интернешънъл”.
В заключение международната правозащитна организация настоява властите в България да „разпознават, разследват и публично осъждат престъпленията от омраза, да предотвратяват подобни деяния и да се противопоставят на дълбоко вкоренените предрасъдъци в българското общество”.
