Привилегията безгрижие, с която се ползват медиите, особено тези в интернет, убива, променя кардинално човешки съдби. Коментарът е на експерти по темата в „Тази сутрин”, след като информационни сайтове и вестници публикуваха снимки на младеж, когото посочиха с гръмки заглавия като убиец на Хюлия Маджар. Малко по-късно обаче се оказа, че Иван, снимки на когото бяха извадени от социалните мрежи, е бил съученик на момичето и няма нищо общо с престъплението. Въпреки извиненията на меко казано сбъркалите медии, семейството на момчето търпи тежки последствия. Майката пита защо не са им се обадили, преди да покажат снимките, а им звънят сега да искат интервюта.

„Има една смущаваща липса на отговорност през последните години. Това не е само български проблем. Това е един световен феномен, който взе жертви”, заяви доц. Мария Нейкова – преподавател в журналистическия факултет на Софийския университет. Тя посочи като пример шегата на австралийски журналисти, довела до самоубийството на медицинска сестра от болницата, в която бе приета Кейт Мидълтън в края на 2012 година.

„Медиите убиват или могат кардинално да променят съдбата на хора”, допълни доц. Нейкова и апелира за решаване на дебата кое е по-важно – бързината или отговорността. Според нея обаче медиите не могат да бъдат извадени от цялата ситуация в страната, където липсва морал в политиката. Тя лансира и идея да бъде въведено образование по медийна грамотност още в училищата, „което няма да решi проблема утре, но ще е някакво начало”.

„Интернет базираните медии се ползват от привилегията да бъдат по-безгрижни от традиционните. Това дойде в период, в който бяха маригнални. Сега вече добиват водеща роля – важно е да влязат стандарти, които да върнат отговорността в медията”, коментира председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов. По думите му подобни случаи са повод за въвеждане на правила, които обаче са под риск да бъдат твърде ограничителни за журналистите.

„Ще даде кураж да се приемат в парламента поправки, които силно да ограничат възможността на журналистите да показват публични лица и политици основно. Все по-малко защитаваме частния човек и все повече гледаме да защитим политиците и публичните лица. Когато става въпрос за обществено значими теми, журналистическият интерес трябва да бъде настъпателен. Надничането в личната неприкосновеност обаче трябва да е не при гражданите, а при политическите лица”, коментира той.

Лозанов посочи наличието на безгрижност и при използването на социалните мрежи, където достоверността се надценява, а намесата в личното пространство е голяма.

В опит за оправдание Ивайло Крачунов от агенция „ПИК”, която бе сред първите публикували грешните снимки, заяви, че медията, в която работи, не е първоизточник и проблемът дошъл от предоверяване на „колегите от Варна”. Според него човешка съдба не е била преобърната след гафа и по време на текущи събития са допустими подобни модели на журналистическо поведение.